![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Хвана я за раменете и я положи на сламата.
— Почини си малко, a leannan.
Тя легна, но посегна към него и той клекна до нея.
— Вярно ли е… че няма да забравя?
Той замълча, докосна косата ѝ.
— Да, вярно е — рече тихо. — Но след време вече няма да има значение.
— Наистина ли? — Беше твърде изморена дори да се запита какво има предвид. Чувстваше се почти безтегловна; странно отдалечена, сякаш вече не беше в това обременено от грижи тяло. — Дори ако не съм достатъчно силна, за да го убия?
Студено течение от отворената врата преряза топлата мъгла от дим и накара животните да се разшават. Пъстрата крава се помести подразнено и измуча, но не от страх, а по-скоро да се оплаче.
Бриана усети как баща ѝ поглежда към кравата, преди да се обърне пак към нея.
— Ти си много силна жена, a bheanachd — каза накрая, много тихо.
— Не съм силна. Току-що доказа, че не съм…
Ръката му на рамото ѝ я спря.
— Не говоря за това. — Замисли се, като галеше косата ѝ.
— Тя беше на десет, когато майка ни умря. Джени — каза накрая. — В деня след погребението влязох в кухнята и я видях коленичила на един стол, за да стига до масата, и бъркаше нещо в купа. Беше си сложила престилката на мама — добави тихо, — прегъната под мишниците ѝ, а вървите бяха усукани два пъти на кръста ѝ. Виждах, че е плакала, също като мен, защото лицето ѝ беше на петна, а очите ѝ бяха зачервени. Но тя продължаваше да бърка и се взираше в купата, когато ми каза: „Върви да се измиеш, Джейми; ще направя вечеря за теб и за татко.“
Той затвори очи и преглътна. После ги отвори и пак я погледна.
— Да, знам много добре колко силни са жените — рече тихо. — И ти си достатъчно силна за онова, което трябва да се стори — повярвай ми.
Стана и отиде при кравата. Тя се беше изправила и се движеше неспокойно в кръг, олюляваше се и дърпаше въжето си. Той го хвана, започна да ѝ говори успокояващо и постепенно застана зад нея, смръщен в концентрация. Бриана го видя как обръща глава към кинжала, после започна да шепне на кравата.
Не, не беше нежен касапин. А хирург, като майка ѝ. От странното си отдалечено плато тя виждаше колко много си приличат родителите ѝ — така различни по характер и темперамент — в това отношение, в странната способност да съчетават състрадание и безмилостност.
Но те бяха различни дори в това, помисли си след малко. Клеър можеше да спасява живот или да посреща смъртта, но успяваше да се предпази, да остане встрани; един лекар трябва да продължи да живее, заради пациентите си, ако не заради себе си. Джейми обаче беше безмилостен и към себе си, също толкова — ако не и повече — колкото към другите.
Той свали наметалото си; развърза ризата, без да бърза, но и без излишни движения. Съблече я през главата си и я сложи настрани, после отново се върна при опашката на телицата, готов да помага.
По издутия корем на кравата мина вълна, а светлината на фенера блещукаше в бяло по белега над сърцето му. Не откривай голотата му? Той би се съблякъл целия, ако смяташе за необходимо. И — не така успокояваща мисъл — ако смяташе за необходимо, можеше да направи същото и с нея, без да се поколебае.
Сложи ръка под опашката на кравата, като говореше на келтски, успокоително и окуражително. Бриана сякаш разбираше думите му… и не съвсем.
Всичко можеше да мине добре, или пък не. Но каквото и да станеше, Джейми Фрейзър щеше да е там и да се бори. Това беше някаква утеха.
Джейми спря до горната страна на ограждението над къщата. Беше вече късно и той бе много изморен, но умът му не му даваше мира. Кравата се отели, той бе отнесъл Бриана до хижата — тя спеше дълбоко като бебе в ръцете му — и после излезе отново, да търси утеха в самотата на нощта.
Краката го боляха там, където го бе ритнала, и имаше големи синини на бедрата; тя беше изумително силна за жена. Но това не го тревожеше изобщо; всъщност дори бе странно горд от доказателствата за силата ѝ. Тя ще се справи — помисли си. Разбира се, че ще се справи.
В тази мисъл имаше повече надежда, отколкото увереност. И все пак будуваше повече заради себе си, и това го притесняваше и го караше да се срамува от глупостта си. Бе смятал, че е изцелен напълно, старите рани бяха така далече зад него, че вече можеше да ги прогони от ума си. Явно беше сгрешил и сега го болеше колко близо до повърхността са лежали спомените.
Ако искаше да заспи тази вечер, трябваше да ги извади от гробовете им. Призраците трябваше да бъдат събудени, за да ги погребе отново. Е, беше казал на момичето, че се изисква сила. Спря и стисна оградата.