Гравитационна дъга [bg]

— На какво ти приличаше там, Катье? Според мен това беше организирано събрание. Някои други го възприеха като градина… — Но той знае какъв ще бъде нейния отговор.

— Там няма нищо. Гола пустош. Почти цял ден търсих някакви признаци на живот. И тогава най-после чух всички вас тук. — Стигнали са до балкон, елегантен парапет, никой не може да ги види отвътре или отвън: а на улиците под тях, улици, които и двамата вече бяха изгубили, са Хората. За Пирата и Катье преминава кратък откъс от една много по-дълга хроника, анонимната Как заобичах Хората. „Казваше се Бренда, лицето й беше птицата под закрилническото озъбване на колата в дъжда онази сутрин, тя коленичи и ми направи минет и аз се изпразних върху гърдите й. Името й бе Лили, миналият август беше на 67 години, тя чете плавно на глас етикетите на бирените бутилки, съвъкупихме се в стандартната английска поза, и тя ме потупа по гърба и прошепна «Добро приятелче». Той се казваше Франк и косата му се виеше къдрава встрани от лицето му, с доста остър поглед, но приятни очи, крадеше от американските армейски складове, наеба ме и когато свърши в гъза ми, аз също се изпразних. Името й бе Франджибела, негърка, с пъпчасало лице, искаше пари за дрога, откровеността й се виеше като пепелянка в сърцето ми, излизах й путката. Казваше се Алан, със загорели бутове, попитах го, къде го намери това слънце, той отвърна, слънцето е-хей там зад ъгъла, натиснах го върху възглавницата и му го нафърфорих и той плачеше от любов, докато зловонно смазаното ми бутало най-после експлодира. Името й бе Нанси, шестгодишна, отидохме зад една стена близо до пълен с останки кратер от бомба, тя се триеше ли триеше в мен, млечнобелите й бедърца се притискаха и отдръпваха от моите, очите й бяха затворени, нежните й красиви ноздрички се раздуваха и отпускаха непрекъснато, купчината развалини се срути отвесно, точно до нас, отново и отново се поклащахме до самата й периферия, безкрайно. Тя се казваше…“ — м-м-да-а, всички тези откъси и още много повече се нижат пред нашата млада двойка тук, достатъчно на брой, за да ги накарат да разберат, че намеренията на похотливия Анонимен са чисто и просто един мегаломански генерален план за сексуална любов с всеки отделен човек от Хората на Света, и че когато най-после всеки бъде донякъде по чудо регистриран, това ще представлява грубо определение на „любов към Хората“.