Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Много често страдалецът се стреми да прехвърли своето бреме, било то болест или лош късмет на неодушевен предмет. В Атина има малка църквица на Св. Йоан Кръстител, построена до древна колона. Болните от треска отиват там, защото вярват, че като прикрепят навосъчен конец към вътрешната част на колоната, ще й предадат своята треска. В Бранденбургска околия казват, че ако страдаш от световъртеж, трябва да се съблечеш гол след залез и три пъти да обиколиш поле с лен; световъртежът ти ще се предаде на лена и ти ще се отървеш от него.
И все пак в Европа може би най-често използували за приемник на болести и беди всевъзможни храсти и дървета. Българите лекуват треска, като обикалят на изгрев слънце три пъти върба и викат: „Тебе треската да разтресе, слънцето мене да стопли.“ На гръцкия о. Карпатос свещеникът връзва червен конец около врата на болния. На следващата сутрин приятелите на болния свалят конеца, отиват на високото и го окачват на някое дърво, като смятат, че по този начин предават болестта на дървото. Италианците се опитват да лекуват треска по същия начин — връзват я за дървото като животно. Нощем страдалецът връзва конец за лявата си китка и на следващата сутрин го окачва на дървото. Така той връзва треската за дървото и се освобождава от нея, но трябва да се пази да не минава отново край същото дърво, иначе треската ще се откъсне от конеца, с който е превързана, и отново ще го нападне. Фламандците лекуват треска по следния начин: отиват рано сутрин при стара върба, връзват три възела на един от клоните и казват: „Добро утро, старо, давам ти настинката си, добро утро, старо.“ После се обръщат и побягват, без да поглеждат назад. Ако в Зоненберг искате да се отървете от подагра, отивате при млада ела и връзвате възел на една от клонките й с думите: „Добро дърво, благородна ела. Нося ти подаграта си. Ето, връзвам възел и в него остава подаграта ми. В името на… и т.н.“
Ето и друг начин да се предаде подагра от човек на дърво: изрежете ноктите от пръстите на страдалеца, а също и няколко косъма от краката му. Пробийте дупка в дъб, натъпчете ноктите и космите в дупката, запушете я и я замажете с кравешки тор. Ако в срок от три месеца болният се излекува от подаграта си, бъдете сигурни, че се е лепнала на дървото. За да се отървете от брадавици, в Чешър е достатъчно да ги натриете със сланина, да срежете кората на ясен и да пъхнете парчето сланина под кората. Скоро брадавиците ще изчезнат от ръката ви, но ще се появят под формата на груби изриви или чепове по кората на дървото. В Бъркхемпстед, Хартфордшър, има дъбове, които се ползуват със старата слава, че лекуват треска. Болестта се предава на дървото по прост, но болезнен начин. Прикрепят кичур коса на болния с пирон към такъв дъб, после с рязко дърпане той се откъсва от дървото, като му оставя кичур от косата си заедно с треската.
ГЛАВА LVI
Публично пропъждане на злини
1. Вездесъщите демони
В предишната глава обяснихме примитивните принципи на предаване на злини на други хора, на животни или предмети. Но подобни средства са били възприети и за да се освободи цяла група от хора от различни сполетели ги злини. Съвсем не са редки и опитите да се премахнат отведнъж натрупалите се страдания на цял народ; тъкмо напротив, такива опити са правени в много страни, като тенденцията е да се превръщат от инцидентни в периодични.
Трябва да направим усилие, за да си представим мисълта, която би могла да доведе до такива опити. Възпитани в един дух, който не възприема природните сили като личности, а ги свежда до неизяснени причини за системна поредица от въздействия върху нашите сетива, ние трудно ще се поставим на мястото на първобитния човек, за когото същите въздействия приемат формата на духове или на дела на духове. В течение на вековете армията духове, някога така близо до човека, е започнала да се отдалечава от нас, прокуждана от магическата пръчка на науката все по-далече от домашното огнище, от порутената килия и обвитата в бръшлян кула, от населените с призраци горски полянки и водни пространства, от мрачните облаци, които се разцепват и бълват мълнии, от прекрасните бели облачета, на които се обляга, като на пухена възглавница сребърната луна и от обсипани с рояк пламтящи червени искри златен залез. Духовете са прогонени и от последната си крепост — небето, чийто син свод не се възприема от никого, освен от децата, като завеса, която крие великолепието на небесното царство от очите на смъртните. Тях можем да доловим единствено във въображаемия свят на поезията или във възвишените изблици на ораторите, да зърнем изчезващите знамена на тяхната оттегляща се армия, да чуем плясъка на невидимите им крила, ехото на насмешливия им смях или отзвучаващата мощ на потъващата в далечината ангелска музика. Друго е положението с първобитния човек. За неговото въображение светът продължава да гъмжи от тези отхвърлени от по-трезвата философия разнородни същества. Самодивите и таласъмите, призраците и демоните продължават да кръжат около него — насън или наяве. Те вървят по петите му, замайват съзнанието му, влизат в него, тревожат го, подлъгват го, измъчват го с хилядите си причудливи и пакостливи средства. Когато не отдава сполетелите го нещастия, претърпените загуби и изстраданите болки на вражеска магия, той ги приписва на злобата, гнева или капризите на духовете. Неотклонното им присъствие го уморява, безсънното им злосторство го изкарва от търпение; по неописуем начин той копнее да се отърве напълно от тях и от време на време, притиснат до стената, съвсем загубил самообладание, той се обръща яростно срещу преследвачите си и прави отчаяно усилие да прогони цялата им глутница от своята страна, да прочисти въздуха от тълпящото се множество, за да може да въздъхне по-свободно и поне за известно време да си гледа необезпокояван работата. Затова усилията на първобитните хора да разчистят с един замах всичките си беди обикновено приемат формата на масово прогонване на дяволи или призраци. Те смятат, че стига да успеят, ще се отърсят от триж проклетите си мъчители, ще започнат живота си наново, щастливи и неопетнени, ще се осъществят приказките за рая и поетичното златно минало.