Златната клонка

2. Инцидентно прогонване на злини

При това положение можем да разберем защо тези масови пречиствания от злото, към които първобитният човек прибягва от време на време, приемат обикновено формата на насилствено прогонване на дяволи. В тези зли духове първобитният човек вижда причината за много, ако не и за всичките си беди и си въобразява, че стига да успее да се отърве от тях, нещата ще тръгнат по-добре. Публичните опити да се прогонят натрупаните злини на цяла общност от хора могат да се разделят на две категории, в зависимост от това, дали прогонваните злини са нематериални и невидими, или са въплътени в материален носител, който се случва да е изкупителна жертва. Първото ще наречем пряко, или непосредствено прогонване на злини; второто — непряко, или опосредствано прогонване, или изгонване с помощта на изкупителна жертва. Ще започнем с примери от първата категория.

Когато на о. Рук, между о. Нова Гвинея и о. Нова Британия, се случи нещастие, всички хора хукват заедно, крещят, проклинат, вият и бият въздуха с тояги, за да прогонят дявола, който според тях е причината за станалото. Тръгват от мястото, където се е случила бедата, и го отпъждат крачка по крачка към морето, а като стигнат брега, удвояват крясъците и енергията, с която блъскат въздуха, за да го прогонят от острова. Той обикновено се оттегля в морето или на о. Лотин. Туземците от о. Нова Британия приписват болестите, сушата, провалилата се реколта и, казано с две думи, всички свои неблагополучия, на влиянието на злите духове. И затова, ако се случи много хора да се разболеят и умрат, както става в началото на дъждовния сезон, всички жители на дадена област, въоръжени с клони и тояги, излизат при лунна светлина на полето и там тропат и тъпчат по земята с необуздани крясъци до сутринта, а после се втурват през селото с пламтящи факли, убедени, че това прогонва дяволите. Туземците от о. Нова Каледония вярвали, че всички злини се причиняват от могъщ и злосторен дух и за да се отърват от него от време на време изкопавали голяма яма, около която се събирало цялото племе. След като прокълнели демона, те запалвали ямата и тъпчели върху нея с гръмки викове. Това наричат погребване на злия дух. Когато диерите от Централна Австралия бъдат сполетени от сериозна болест, магьосниците прогонват Кутчи, т.е. дявола, с препарирани опашки от кенгуру, като удрят по земята около лагера, докато не прогонят демона на известно разстояние от него.