Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Фантастично инженерно постижение.
Гневливия погледна металния механизъм.
— Нищо подобно не е изковавано в Мидкемия.
Ерик също погледна сложния механизъм от чудати колела и бе принуден да се съгласи. Дощя му се да има достатъчно време, за да разгледа тези съоръжения — толкова бе поразен от ковашкото изкуство, но Калис вече слизаше по стълбите.
Ерик грабна здраво факлата в лявата си ръка и меча в дясната и викна през рамо.
— Сержант!
— Какво? — изрева в отговор дьо Лунвил.
— Тук има вход, водещ надолу. Капитанът тръгна натам.
— Разбрано! — каза дьо Лунвил. Хората му продължаваха да оглеждат телата, с надежда да открият нещо, което да хвърли светлина върху случилото се в този странен подземен град на змиехората.
Ерик стъпи на първото стъпало и последва останалите.
Дънкан потропа на портата и отвътре бързо се обади слуга; очевидно вратарят очакваше появата на Ру.
— Да? — попита слугата.
— Нося съобщение за лейди Силвия от Рупърт Ейвъри.
Като видя, че конникът е облечен в красиви и скъпи дрехи, слугата отвори портата и запита:
— А кой сте вие, сър?
— Казвам се Дънкан Ейвъри.
— Много добре, сър — каза слугата. — Заповядайте.
Дънкан препусна към входа, слезе от коня, подаде юздите на друг слуга и пристъпи към къщата. Почука силно.
След няколко минути вратата се отвори и на прага застана Силвия. Беше облечена в поразителна вечерна роба, от тези модели, които в Крондор си позволяваха да носят само най-дръзките млади жени.
Дънкан се усмихна с най-прелъстителната си усмивка.
— Очаквах Рупърт — каза тя.
— Той изпраща извиненията си. Помислих, че е много по-възпитано да ви донеса съобщението лично, вместо да използувам услугите на непознат куриер.
Тя се отстрани от входа и каза:
— Заповядайте вътре.
— Извинява се, че делови и семейни проблеми го възпрепятстват да дойде тази вечер. Направо е съсипан.
— Някак си трудно мога да си представя — усмихна се Силвия, — че той самият би се изразил по този начин.
— Помислих си — вдигна рамене Дънкан, — че ако не възразявате, бих могъл да ви предложа моята скромна компания като заместител.
Тя се засмя, хвана ръката му в своите и притисна силно гърдите си към него. После двамата се отправиха към трапезарията.
— Съмнявам се, че жените намират компанията ви за лоша, скъпи… Дънкан, не е ли така?
— Разбира се, Силвия. Ако мога да си позволя?
Като стигнаха до трапезарията, тя рече:
— Може да си позволите доста неща, смятам.
Заведе го до един стол в края на масата, докато слугата дърпаше друг, за да седне тя.
— Ние се срещнахме онази нощ на увеселението; сега си спомням.
Дънкан се усмихна.
— Нека хапнем — каза Силвия. — И да пием. Да, мисля, че съм в настроение да пийна доста вино.
Посочи кристалната чаша на Дънкан и каза на слугата:
— От най-хубавото на баща ми.
Прислужникът изчезна, за да донесе бутилка вино, а Силвия се втренчи в Дънкан с изпитателен поглед.
— Добрият братовчед Дънкан. Да, Ру ми е говорил за вас. — Тя се усмихна отново. — Нека пийнем, скъпи Дънкан. Нека пием тази вечер заедно. А по-късно бихме могли да свършим заедно и други неща.
— Както желаете — усмихна се Дънкан още по-широко. — Цял съм на вашите услуги.
Тя се пресегна и подраска ръката му с нокти.
— Удоволствие и служба; богове, какво съкровище сте вие!
Слугата дойде и наля чашите. Вечерята започна.
20.
Откритие
Ру се усмихна.
Беше спал дълго и се бе събудил в къща, пълна с шумове. Но вместо да го дразнят, те го очароваха. Момченцето пискаше и издаваше гукащи звуци, а Абигейл си бъбреше някакви свои, бебешки думички.
Карли както винаги беше затворена в себе си, но се усмихваше на това, което й казваше. Той се задържа повечко на масата за закуска и накрая, когато тръгна за работа, тя слезе с него до вратата.
— Искаш ли да поживеем извън града? — попита я той.
— Не съм мислила по този въпрос.
Той погледна през улицата към кафене „Барет“ и каза:
— Като дете, обичах да тичам с часове, или поне ми изглеждаше толкова дълго, без да виждам хора около мен. Въздухът е чист, а през нощта е много тихо. Мисля да построя къща извън града — място, където малките ще могат да тичат на воля и да растат здрави.
Тя се усмихна при споменаването на децата, защото той рядко говореше за тях.
— Ще можеш ли да ръководиш бизнеса си от толкова далече?
— Сега управлявам компания — разсмя се той. — Мисля, че бих могъл да поверя много неща от всекидневния бизнес на Даш, Язон и Луис.
— И Дънкан?