Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Докато привършваше храната, откъм преддверието се чу тропане. Отваряне на врата? Само светлооки можеха да го посещават, макар досега никой да не бе идвал. Без да се брои Шутът.
Накрая бурята застига всекиго…
Далинар Колин пристъпи в килията.
Въпреки горчивите си мисли, Каладин по вкоренена с годините привичка стана и отдаде чест с ръка на гърдите. Дошъл бе неговият началник. Начаса се почувства глупак. Стои зад решетките и отдава чест на онзи, който го е турил тук?
— Свободно — рече Далинар и кимна. Широкоплещестият мъж стоеше със сключени зад гърба ръце. Нещо у него беше внушително, дори когато беше отпуснат.
Изглежда като пълководците от историите, помисли Каладин. С грубовато лице и сивееща коса, здрав както е здрава тухлата. Не той носеше униформата, а униформата носеше него. Далинар Колин представляваше един идеал, за който Каладин отдавна бе решил, че е измислица.
— Как намираш условията? — попита Далинар.
— Сър? Намирам се в проклетия затвор.
На лицето на Далинар изгря усмивка.
— И сам забелязвам. Успокой се, войнико. Ако ти бях заповядал да охраняваш една стая в продължение на седмица, щеше ли да го сториш?
— Да.
— Тогава смятай го за свое задължение. Охранявай килията.
— Ще имам грижата никой неупълномощен да не се измъкне с нощното гърне, сър.
— Елокар ще си смени мнението. Поуспокои се вече и сега единствената му тревога е да не би да те освободи твърде рано и да изглежда слаб. Необходимо ми е да останеш тук още няколко дни, после ще съставим официално помилване за твоето престъпление и ще те възстановим на службата ти.
— Не мисля, че имам избор, сър.
Далинар пристъпи по-близо до прътите на вратата.
— Тежко ти е.
Каладин кимна.
— За теб се грижат добре, както и за твоите хора. Двама от мостовите ти охраняват достъпа до тази сграда през цялото време. Няма какво да те тревожи, войнико. А що се отнася до моето мнение за теб…
— Сър — обади се Каладин. — Аз май просто не съм убеден, че кралят някога ще ме освободи. Бивало е да оставя неудобни хора да гният в тъмницата, докато умрат.
Като изрече думите, Каладин направо не повярва, че са се отронили от устните му. Звучаха непокорно, дори предателски. Но си седяха тук, в устата му, и искаха да бъдат изговорени.
Далинар си остана с ръце зад гърба.
— Говориш за златарите в Колинар ли?
Значи знаеше. Отче на Бурята… Замесен ли беше? Каладин кимна.
— Откъде чу за случая? — попита Далинар.
— От един от хората ми. Познава затворниците.
— Надявах се да съумеем да избегнем мълвата — каза Далинар. — Ала разбира се, слуховете растат като лишей, впиват се и не можеш да ги изстържеш напълно. Случилото се с тези хора беше грешка, войнико. Признавам го открито. С теб няма да се случи такова нещо.
— Следователно слуховете са верни?
— Наистина бих предпочел да не говоря за историята с Рошоне.
Рошоне.
Каладин си спомни виковете. Кръвта на пода в бащината му операционна. Умиращото момче.
Дъждовния ден. Денят, когато един човек опита да открадне светлината от Каладин. И накрая успя.
— Рошоне ли? — прошепна той.
— Да, дребен светлоок — въздъхна Далинар.
— Сър, за мен е важно да знам. Заради собственото ми душевно спокойствие.
Далинар го огледа от глава до пети. Каладин само гледаше право напред, а умът му бе… вцепенен. Рошоне. Всичко тръгна на зле, когато Рошоне пристигна в Огнекамък и стана нов градоначалник. Преди това бащата на Каладин бе уважаван.
Когато този противен човек дойде, повлякъл дребнавата си ревност като наметало, като че целият свят се усука. Рошоне възпали Огнекамък както духчетата на загниването — непочистена рана. Той беше причината Тиен да иде на война. Той беше причината Каладин да тръгне подире му.
— Може би ти го дължа. Но не бива да се разпространява. Рошоне беше едно нищожество, което се добра до ухото на Елокар. По онова време Елокар бе престолонаследник и задачата му беше да управлява Колинар и да се грижи за кралството, докато баща му устройваше нашите първи лагери тук, в Пустите равнини. По онова време аз… бях заминал.
— Както и да е, не обвинявай Елокар. Той се вслушваше в съветите на човек, комуто вярваше. Рошоне обаче преследваше собствената си изгода, а не доброто на престола. Притежаваше няколко златарски работилници… е, подробностите не са важни. Достатъчно е да кажа, че Рошоне подведе краля да направи няколко грешки. Когато се върнах, поправих нещата.