Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Хубавице моя! — обади се капитанът и почука на вратата. — Как е?
— Скъпи приятелю — рече Флорънс и се втурна насреща му, — вие ли сте?
Капитанът изпита такава гордост и задоволство, когато чу това обръщение и видя лицето й, светнало при вида му, че вместо отговор целуна куката си и по този начин безмълвно изрази признателността си.
— Как е, мой сияен елмаз? — рече капитанът.
— Трябва много дълго да съм спала — отвърна Флорънс. — Кога дойдох тук? Вчера ли?
— Днес, днес, моя малка лейди — отвърна капитанът.
— Не е ли минала нощта? Ден ли е още? — попита Флорънс.
— Вече се здрачава, хубавице — каза капитанът и дръпна завесата на прозореца. — Гледай!
Флорънс, печална и плаха, се опря на ръката на капитана, а едроликият и плещест капитан кротко я подкрепи и двамата стояха така в розовите отблясъци на яркото вечерно небе, без да проронват ни дума. Ако трябваше да даде словесен израз на своите чувства, той навярно би прибягнал до странни обрати на речта, но въпреки това капитанът разбираше не по-зле и от най-красноречивия човек, че тихият час и умиротворената красота ще накарат Флорънс да излее мъката си в сълзи и най-добре беше да се даде воля на тези сълзи. Затова капитан Кътъл стоеше безмълвен. Но когато почувствува, че тя по-здраво стиска ръката му, когато почувствува, че главата на самотното момиче се скланя върху грубия му син ръкав, той я погали нежно с коравата си длан, разбрал всичко и срещнал разбиране.
— Ето сега ти стана по-леко, хубавице! — обади се капитанът. — По-бодро, по-бодро! Ще отида долу да приготвя нещо за вечеря. А после ти сама ли ще слезеш, хубавице, или Едуард Кътъл да се качи и да те пренесе?
След като Флорънс го увери, че е в състояние сама да слезе, капитанът, макар и да се съмняваше дали правилата на гостоприемството допускат подобно нещо, я остави да постъпи според желанието си и незабавно се залови да пече пиле на огъня в малката гостна. За да се справи по-добре с готвенето, си свали палтото, нави си ръкавите и си сложи колосаната шапка — той никога не се захващаше за деликатна или трудна работа без този свой помощник.
Флорънс освежи натежалата си глава и пламналото си лице със студена вода, която капитанът грижовно бе осигурил, докато тя спеше, и пристъпи към огледалото, за да оправи разрошената си коса. Тогава видя — само за миг, тъй като веднага се извърна, — че на шията й тъмнее отпечатък от гневната ръка.
При вида на този отпечатък сълзите й бликнаха отново. Той предизвика у нея чувство на срам и страх, но не и на гняв към баща й. Останала сиротна и без дом, тя прости всичко на баща си. Впрочем тя едва ли мислеше за това, че трябва да му прости и че му прощава, а бягаше дори от самата мисъл за него, както бягаше от действителността. Той напълно изчезна и престана да съществува. Нямаше такъв човек на света.
Какво да прави, къде да живее — за тези неща Флорънс, бедното, неопитно момиче, не можеше още да мисли. Тя смътно мечтаеше някъде, далеч оттук, да започне да обучава малки момичета, които подобно сестрички ще я обикнат, а тя, скрита под чуждо име, на свой ред ще се привърже към тях и те ще пораснат в щастливия си дом, ще се омъжат, но няма да забравят старата си гувернантка и може би след време ще й възложат да учи дъщерите им. Мина й през ума колко странно и тъжно би било да се превърне в белокоса жена и да отнесе тайната си в гроба и Флорънс Домби да бъде напълно забравена. Всички тези представи обаче бяха мъгляви и неясни. Знаеше само, че няма баща на този свят, и многократно си повтаряше това, когато, останала сама, отправяше молби към небесния баща.
Наличните й пари възлизаха само на няколко гвинеи. С част от тях бе необходимо да си купи някои дрехи, тъй като нямаше нищо друго освен това, което бе на нея. Тя бе твърде разстроена, за да мисли, че парите й бързо ще се свършат, а също бе и по детски неопитна в житейските проблеми, за да се безпокои извънредно много по този въпрос, дори и да нямаше други грижи. Опита се да се успокои, да потисне сълзите си, да внесе порядък в обърканите си мисли и сама да се застави да разбере, че всичко се е случило само преди няколко часа, а не преди седмица или месеци, както й се струваше. И тя слезе долу при добрия си благодетел.