Приключенията на Казанова

„Преди да ти пиша подробно, трябва да се уверя, дали жената е сигурна. Намирам се в този манастир като пансионерка, отнасят се с мен много добре и съм напълно здрава въпреки душевното вълнение, в което се намирам. Игуменката има заповед да не ме оставя да виждам никого и да не ми позволява каквато и да е кореспонденция. Между впрочем вече съм сигурна, че въпреки забраната ще мога да ти пиша. Не се съмнявам във верността ти, мой любими съпруже, и съм уверена, че никога няма да се усъмниш в сърцето, на което ти си единствен повелител. Разчитай, че ще направя с най-голямо усърдие всичко, което заповядаш, понеже аз ти принадлежа, и то само на теб. Отговори ми с няколко думи, докато се уверим в нашата пратеница. Мурано, 12 юни.“

Младото момиче беше придобило мъдрост за по-малко от три седмици, но, разбира се, нейна учителка беше любовта, а само любовта върши чудеса. Докато четях писмото на моята приятелка, се чувствувах като престъпник, който бе помилван в момента на екзекутирането му, или като някой, който възкръсва от смъртта. Нужни ми бяха няколко минути, за да си върна отново съзнанието и обикновеното хладнокръвие.

Попитах жената дали може да чете.

— Ах да, ако не знаех, господине, би ми вървяло много зле. Ние сме седем жени в служба на набожните калугерки от Мурано. Всяка от нас идва по един път през седмицата в определен ден във Венеция. Аз идвам всяка сряда и мога да ви донеса след осем дни отговор, ако желаете да напишете веднага писмо.

— Значи вие можете да разнасяте писма, които калугерките ви поверяват?

— Това не спада към същинската ми служба, но тъй като най-важната от нашите задачи е довереното разнасяне на писмата, то не биха могли да ни използуват, ако не бяхме в състояние да четем адресите на поверените ни писма. Калугерките искат да бъдат сигурни, че няма да предадем някое писмо на Петър, когато то е адресирано до Павел. Нашите набожни дами се страхуват винаги, че ще извършим някога подобна глупост. И тъй, вие ще ме видите след осем дни по същия час, но разпоредете се да бъдете събуден, ако спите, защото минутите ни се измерват с аптекарски везни. Преди всичко осланяйте се на моето мълчание докато имате работа с мен, защото ако не можех да мълча, бих загубила прехраната си, а какво бих могла да правя тогава като вдовица с четири деца, едно осемгодишно момче и три красиви момичета, най-възрастното от които е едва на шестнадесет години? Вие ще можете да ги видите, когато дойдете някога в Мурано. Аз живея до църквата срещу градината и съм винаги вкъщи, ако не съм заета в манастира, защото там постоянно има работа. Госпожицата, още не зная името й, защото е едва от осем дни при нас, ми предаде скришом писмото. А как сръчно направи това! О, тя трябва да е също така умна, колкото красива, защото трите калугерки, които присъствуваха, не забелязаха нищо. Заедно с писмото тя ми даде и тази бележка за мен. Оставям ви я и нея. Бедното дете! Моли ме да мълча, но пишете й, моля, че може да бъде напълно спокойна, доверете ми се, без да имате грижа. За другите не бих казала същото с положителност. Считам ги всички за честни — защото бог да ме пази да помисля лошо за ближния си, но вижте, те всички са невежи и сигурно дрънкат най-малко при изповед. Аз, слава богу, зная много добре, че трябва да призная на изповедника си само моите грехове, а да предадеш писмото на една християнка до един християнин, това не е грях. Освен това моят изповедник е един добър стар монах и аз мисля, че е глух, защото добрият човек не ми отговаря никога.