Съдбовният кораб [bg]

Уинтроу пое дъх и заговори убедително:

— Знам, че никой от вас не е спокоен да бъде повикан далеч от кораба си. Беше наложително. Смъртта на Кенит ни наложи да вземем редица решения. Ще ви кажа какво реших и ще оставя всеки от вас да определи курса си на действие съобразно това.

Ето го, помисли си Брашън: поемането на управлението и властта се долавяше в гласа му. Той наполовина очакваше някой да го предизвика, но всички мълчаха. Другите пиратски капитани вече му се бяха подчинили. Всички чакаха почтително. Единствено доволната усмивка на сатрапа даваше на другите да разберат, че вече е наясно какво ще последва.

Уинтроу пое дъх.

— Споразумението, така старателно изработено от крал Кенит от Пиратските острови и велеславния сатрап на Джамаилия Косго беше признато и одобрено от тези благородници.

Шокирана тишина последва тези думи. Тогава и капитан Ред, и Соркор скочиха на крака с ликуващи викове. Ета вдигна очи към лицето на Уинтроу.

— Направил си го? — попита в почуда. — Довършил си онова, което той ни обеща?

— Започнах го — мрачно отвърна Уинтроу. — Сестра ми Малта спомогна да ги убеди в този мъдър курс на действие. Но има още много за вършене.

При един поглед от негова страна, двамата му капитани заеха местата си. Дълбокият глас на Соркор наруши тишината. В него се усещаше дълбока удовлетвореност.

— Когато ми каза, че Кенит е мъртъв, си помислих, че мечтите ни са умрели с него. Трябваше да имам повече вяра, Уинтроу. Кенит направи добър избор с теб.

Гласът на Уинтроу беше сериозен, но по лицето му заигра намек за усмивка, когато продължи:

— Тези води са ни добре познати. Оставихме джамаилската флота в мрака зад себе си. Предлагам веднага след като Соркор и Ред се върнат на съдовете си, да се разделят и да се върнат обратно през островите в Заграба. Пратете птици, заповядващи събирането на пиратската флота. После изчакайте кротко там, докато пристигнат другите кораби.

— А вие, сър? — попита Соркор.

— Аз ще дойда с вас, Соркор, на Мариета. Ета и велеславният сатрап Косго също. Както и заложниците ни… благородните ни гости — поправи се гладко. Повиши глас, за да предотврати всякакви въпроси. — Сатрапът се нуждае от закрилата и подкрепата ни. Ще съберем флотата си при Заграба. После ще се наемем да го върнем в град Джамаилия, където той ще може да представи на останалата част от благородниците подписания договор, който го съюзява с кралството на Пиратските острови. Гостите ни ще останат под добрите ни грижи в Заграба, докато претенциите ни не бъдат признати. Сега, Ета… — Той се спря, после продължи: — Кралица Ета, избрана от Кенит да плава наравно с него, и майка на неродения му син, ще дойде с нас, за да се увери, че претенциите на Пиратските острови да признати. Тя ще властва вместо детето си, докато то навърши нужните години.