![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Командир Пирим ’Дж Шал на вашите услуги.
После посочи конника зад себе си.
— Надзорник Дурмис.
Мъжът в дълга одежда се поклони много по-вдървено, а огорченият му поглед бе вперен далеч отвъд тях, в северните скали.
— Поздравяваме ви, Гвардейци, за юначната защита — въпреки че ни струваше скъпо. Ние обаче идваме с новини. Имате ли по случайност някаква връзка с главните си сили на север?
Несигурен поглед от страна на Мършавата:
— Да.
— Тогава надзорник Дурмис настоява изключително много…
— Какво усещат те? — намеси се мъжът в дългата одежда.
— Усещат?
— Да, мътните да ви вземат! Проучете чрез вашите Братя.
Мършавата отново погледна назад със сключени окървавени вежди. К’азз кимна.
— Един миг само — отвърна тя.
К’азз се изправи и обясни:
— Съобщават за смущения сред Лабиринтите.
— И те се засилват — добави Надзорникът. — Нещо си пробива път през Лабиринтите като рухваща кула и се е насочило право насам!
Командирът пренебрежително махна с ръка.
— Може и да преувеличава… работата на Надзорника е да се тревожи от такива безотговорни действия сред мъжете и жените, наричани от вас Таланти — каквито действия могат да застрашат нашата Конфедерация. Между другото, това е главната причина, задето не прибягнахме към крайни средства, за да ви отстраним от пътя си. Да сторим това би означавало да предизвикаме възмездие и още по-силен удар от страна на вашите страшни кадрови магове Обетници, нали така? И по този начин ни отнехте много повече хора, отколкото иначе, така е, нали?
Самодоволна усмивка.
— Във всеки случай, известно е, че от време на време по-въодушевените носители на длъжността…
Надзорник Дурмис смушка коня си и той се блъсна в животното на командира.
— Това е наистина — процеди той.
— Като предупреждението по-рано тази нощ? За наближаващо тавматургическо изстъпление? Простото пристигане на дружина конници?
— Кой да знае кои биха могли да бъдат? Можеше да са съюзници на Гвардията! Както и да е, тези конници спечелиха битката за императрицата.
— Това положение е твърде съмнително за нас тук, на моста!
Мършавата се прокашля.
— Господа! Все още ли преговаряме?
Командир Пирим върна вниманието си към фронта. Той дръпна дългата си белезникава предпазна поличка, за да я изпъне, и нагласи шлема под мишницата си.
— Надзорник Дурмис настоя за тази размяна на разузнавателни сведения. Според мен формалностите бяха спазени. Готови сме.
И той се поклони.
Мършавата отвърна на поклона с все още опряна на главата ръка.
Командирът се захвана да обръща коня си и от засилващото се смайване и гняв на лицето му се разбра, че не може. Той яростно удряше с камшика си наблъсканите около него хора.
— Сторете път, проклети да сте! Сторете път!
Мършавата се обърна и вдигна вежда към Кайл и останалите в строя. Кокошката произведе подигравателен вик. Надзорник Дурмис обаче остана неподвижен на коня си. Той седеше сгърбен, със скръстени отпред ръце.
— Тук е — изрече той с побѐден глас.
Кайл рискува и хвърли бърз поглед наоколо. Над скалите нощното небе на северозапад сякаш се въртеше, а звездите се диплеха. Събираше се розово-оранжев блясък, потекъл на ивици и кръгове — те се разширяваха и изчезваха.
— Какво е това? — изпъшка той.
Тогава блесна светкавица — като от лумнал и веднага след това угаснал далечен огън. Скоро след това до тях достигна приглушен гръм. Мършавата погледна К’азз.
— Нещо удари бойното поле — обясни той. — Паднало е право през поделенията на западното крило. Оставило е щети след себе си.
Веждите на командир Пирим се надигнаха в почти комична изненада и тревога. Той погледна към Мършавата.
— Предлагам примирие. Засега.
Мършавата склони глава и се намръщи:
— Съгласна.
Въпросът дали морето щеше да погълне Хо и неговите спътници — маговете бегълци — вече беше без значение. След като надзорът на Ят над различните струни на участниците в обреда се утвърди, той предприе стъпки за защитата на кораба. Около бордовете му се промъкна пашкул от сила. През туптящите многоцветни стени на преградата морето сякаш бе останало назад — Окаяник май се носеше над нищото.