Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Когато редът му дойде, Кайл приготви копието си и го стисна здраво под мишница. Изведнъж ожадня страшно, но знаеше, че дори и при нуждата от вода е по-добре да е жаден — за в случай на рана в стомаха. Опита да не мисли за предстоящото и Мършавата, може би усетила растящия му ужас, не го изчака.

— Смяна! — ревна тя и Рапицата се измъкна. Кайл се впусна напред. Почти веднага копието му се заплете в гъсталака от мушкащи, въртящи се оръжия. Ударите по щита го разлюляха и ръката и рамото му изтръпнаха. Той не можеше да ползва оръжието си. То висеше безполезно.

Смехът на Гуглата! Ще умра, пронизан като глиган.

Около него профучаваха къси копия, а Мършавата и другите придвижваха редицата назад, за да може той да изправи копието си. Той възстанови позиция и натисна напред в блъсканицата. С крайчеца на зрението си виждаше, че Изгубените братя се държат на висота. Кокошката и Пустошта се биеха като ухилени диви кучета, напълно в стихията си, докато Преследвача бе спокоен, внимаваше и не отстъпваше и крачка. Удържаха мястото си и Кайл отново се зачуди — кои ли бяха тези хора, видимо равни на Обетниците по сила, свирепост и издръжливост?

Що се отнася до него самия… и Кайл, и канските войници почти веднага усетиха, че той е слабото звено в редицата. Късо копие отскочи от шлема му и за малко го замая. Здрав удар по щита го отплесна назад, той го чукна по челото и проводи ужасяваща болка през лицето му. Той примигна, всичко се размаза и така пропусна удар по дръжката, който изби копието от ръката му. Двамата канци срещу него и редовете зад тях ревнаха и се втурнаха напред. Откъм гърба му го закрепиха ръце и полетяха къси копия. Ужасѐн, Кайл извади меча си и освободи каишките, които придържаха тънкото извито острие в ножницата. Той го вдигна, отби протегнатите, звънтящи копия и алебарди и се опули, когато острието с цвят на тъмно злато преряза всяка дръжка тъй леко, сякаш минаваше през свещ.