Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Ят бавно се изправи от седналото си със скръстени крака положение и прекара тояжката си по предната част на тялото. На устните му се появи широка гладна усмивка.

— Да? — отново притеснено попита Хо. — Кой?

— Главните й носители са нашият приятел от Седемте града и… — тя обърна глава и посочи — … той.

От другата страна на кърмата веждите на Блуз се надигнаха. Той посочи себе си:

— Какво? Аз?

— О, да…

Ят насочи тояжката си към Тръстиката; Обетникът неуверено погледна Блуз. От тояжката излезе сияние като онова, което обграждаше кораба, и удари Тръстиката. Той изпищя и се сгърчи. Пред очите им магическият огън го погълна и остави почернял димящ труп.

— … а ние допуснахме огромна грешка — довърши бързо Су.

— Кралицата да го отнесе дано!

Блуз се изправи с невероятна за Хо бързина. Беше покрил половината палуба, преди Ят да може да задейства тояжката си. Излязоха розов и виолетов огън. В отговор Блуз издигна своя Лабиринт, енергията се отрази и се разплиска като вода. Отблъсна се навън, разпространи се навсякъде и се удари в преградата около тях — и тя се пръсна.

Палубата пропадна под всички. Хо обхвана с ръце Су и Девалет, притисна ги към борда и те се хванаха за каквото им попадна. Във всички посоки из нищото се понесоха разпищели се хора, при все че нито един от маговете от обреда не помръдна. Ят беше паднал и се мъчеше да разбере къде се намира. Наблизо се намираше един Обетник — Мъждивия. Той се промъкваше по едно въже към мага от Седемте града.

— Закрепи ни! — провикна се Хо към всички.

— С това се занимавам! — отвърна Пръстите.

Мъждивия се доближи до мага от Седемте града и се протегна. Тогава там се появи Сесин и изскочи иззад Ят, за да хване Обетника. Мъжете се вплетоха яростно и само хватката на Мъждивия ги държеше за кораба. Бореха се във въздуха, стискаха се и се деряха — после и двамата изчезнаха в тишината. Палубата се надигна и грубо изкара въздуха на Хо.

Ят отново изстреля сила и хвана Блуз неподготвен, ала потокът сурова необработена енергия мина през него, без да му навреди. Блуз и Ят се изправиха втрещени. Блуз се гледаше и не разбираше нищо.

— Дръж го! — обади се Почерпката от кормилото.

Блуз се хвърли напред. Ят вече стоеше между насядалите, обвързани от обреда магове, всичките неподвижни като статуи. Той развъртя тояжката си и през палубата се понесе стена от развълнувана сила. Блуз, Почерпката и Септ я удариха и силата им беше отблъсната. Магът от Седемте града се засмя зад преградата си.

До Хо Пръстите лежеше проснат, а лицето му бе изкривено от усилие.

— Не мога да продължавам така вечно, хора — процеди той през стиснатите си оголени зъби.