![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Прав е. Тя слага топла длан върху ръката на Пирата, разтърсва двукратно глава и се засмива тихо, объркано.
— Все пак, радвам се да те видя, капитан Прентис.
— Ти си единствената. Помисли добре.
Тя само повдига вежди. Това беше гадно от негова страна. В кръвта му като наркотик нахлува угризение на съвестта или някакво закъсняло желание да бъде неопетнен.
— Но… — удивен той усеща, че започва да се разпада като пирамида от пушки около краката й, уловен от нейното притегляне, разстоянията са премахнати, формите на вълните неизмерими, — Катье… ако можех никога да не те предавам…
Това бе неговото падение: тя бе изгубила своя външен блясък. Катье го гледа изумено.
— Дори ако цената за това е… да предам другите, да причинявам болка… или да убивам другите, тогава е без значение кого или колко, не, не и ако бих могъл да бъда твоята защита, Катье, твоят съвършен…
— Но това, това са грехове, които може изобщо да не се случат. — Ето пазарят се като сутеньори. Имат ли представа какво говорят? — Лесно можеш да обещаеш това, нищо не ти струва.
— Тогава даже извършените от мен грехове — възразява той, — да, бих ги извършил отново…
— Но ти и това не можеш да направиш… значи ще се отървеш много евтино. Хмм?
— Мога да повтарям схеми — изрича го по-мрачно отколкото тя наистина желае той да бъде.
— О, помисли си… — пръстите й докосват косата му леко, — помисли за нещата, които си извършил. Помисли за всички твои „препоръки“ и за всички мои…
— Но това е единственото средство, с което разполагаме сега, — вика той — способността ни да мамим и предаваме. Ще трябва да изграждаме всичко с това наше умение… да го раздаваме, тъй както прокурорите дават свободата.
— Философ — усмихва се Катье. — Ти никога не си бил такъв.
— Навярно се дължи на непрекъснато ми движение. Такава неподвижност никога не съм усещал…
Сега те се докосват, бавно търпеливо, и двамата все още не са преодолели удивлението…
— Малкият ми брат (Пирата разбира връзката, която тя е направила) напусна дома ни осемнайсетгодишен. Обичах нощем да го наблюдавам като спи. Дългите му ресници… тъй невинни… гледах го с часове… Той стигна до Антверпен. И скоро вече се шляеше около общинските църкви с останалите. Разбираш какво имам предвид, нали? Млади католици, мъжки проститутки. Много от тях зависими от алкохола, още от ранна възраст. Избират някой определен свещеник и стават негови верни кучета, чакат буквално цяла нощ на прага му, за да поговорят с него още докато е свеж от леглото и чаршафите, интимните му миризми още не са изветрели от гънките на одеждите му… безумни ревности, ежедневни блъсканици за място, за благоразположението и ласките на този или онзи свети отец. Луис започна да посещава събранията на „рексистите“1061. Веднъж отишъл на един стадион и чул Дегрел да говори на тълпата, че те трябва да се отпуснат и да бъдат отнесени от потопа, трябва да действат, да действат, а останалото ще се оправи само. Скоро брат ми вече бе на улицата с неговата метла, заедно с другите престъпни саркастични младежи с техните метли в ръце… и след това влезе в Рекс, „царството на абсолютните души“, и последно чух, че живее с някой си Филип, по-възрастен от него. Изгубих му дирите. Някога бяхме много близки. Хората ни вземаха за близнаци. Когато започнаха масираните ракетни удари по Антверпен, аз разбрах, че това не е случайност…
Да, а самият Пират е член на сектантската неангликанска църква.
— Обаче аз се питах за солидарността в твоята църква… коленичиш, а тя се грижи за теб… когато действаш политически, всички вие да бъдете обхванати от един общ порив, който да ви възнесе…
— И това също не си го изживявал, нали? — Тя гледа право в него. — Никое от чудесните оправдания. Ние всичко правехме сами.
Не, в края на краищата не можеш да се отървеш от срама, не и тук. Трябва да го преглъщаш такъв какъвто е, уродлив и нащърбен, и да живееш с болката всеки ден.
Без да се замисля, той е в прегръдките й. Не за утеха. Но ако ще продължава да се катери по зъбите на храповото колело един по един, той има нужда да поспира за малко и да получава човешко докосване.
1061
Рексистката партия — крайнодясна католическа, националистка, авторитарна партия активна в Белгия през 1935–1945 г. основана от журналиста Леон Дегрел (1906–1994) — пропагандира белгийско единовластие и монархизъм. Названието произлиза от името на издателството/католическо списание Кристус Рекс (Christus Rex — лат.) — Христос Царят. — Б.пр.