Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Пред нея имаше грамаден трап и Ерик мина между обезобразените тела на пода, за да надникне вътре.
— Богове! — прошепна той.
Не можеше да изчисли броя на хората, които бяха загинали в трапа, защото не знаеше колко е дълбок. Но и от това, което се виждаше, очевидно ставаше дума за много хора. После разбра, че тъмното оцветяване около рова всъщност е кръвта на поколения нещастници.
Гневливия пристъпи към него и рече:
— Това плаче за отмъщение. Когато Миранда ми каза къде и защо отиваме, реших, че сте доста злопаметна компания, но сега вече разбирам защо трябва да бъдат унищожени тези създания.
— Това е само част от проблема — обади се Калис зад тях и посочи сандъците, в които се поставяха различни свещени предмети. Бяха наредени от двете страни на огромната статуя. — Там. Трябва да стигнем до онези сандъци.
Ерик се огледа. Не му се нравеше идеята да се опита да мине през планината от човешки кости. После видя край основата на рова вход.
— Може би оттук?
— Да — кимна Калис. — Ти, Гневливия и Миранда с мен.
После каза на дьо Лунвил.
— Пръсни хората и търсете. Всяко нещо, което би изглеждало важно и от значение, да се донесе тук.
— Но внимателно — обади се Миранда. — Не позволявайте непознати неща да влизат в допир едно с друго.
— Да — повтори като ехо Гневливия. — Може да се получат много неприятни последици, ако неправилни видове магия влязат в контакт.
Дьо Лунвил нареди на хората да се пръснат и всеки запали факла, за да може да огледа по-добре определен сектор от храма. Калис поведе малката група към вратичката, която Ерик бе забелязал. Зад нея наистина имаше стълба към основата на огромния идол, по която можеха да се изкачат, без да стъпват върху камарата кости.
Стигнаха широкия постамент на статуята. Калис махна с ръка на Ерик и Гневливия да останат на местата си, а той и Миранда приближиха най-близкия сандък. Изглеждаха като обикновени сандъци за книги, макар че бяха издялани от камък, а черният им цвят очевидно беше човешка кръв, проливана десетилетия или дори столетия. Калис и Миранда внимателно разглеждаха предметите, разположени вътре.
Ерик не виждаше нищо особено в тях — повечето бяха украшения, имаше и оръжия, и някои непознати неща. Но Калис и Миранда се приближаваха към тях така предпазливо, като че ли там бе стаено самото зло.
Пристъпваха много внимателно към сандъците, после едва ги докосваха.
— Те са фалшиви! — рече внезапно Калис.
— Сигурен ли си? — попита Миранда.
— Като в собствената си биография! — Той вдигна един нож и рече: — Онзи шлем, който носим с нас, възбужда в съзнанието звуци, миризми, древни картини. Тук няма нищо подобно.
Миранда взе друго оръжие и внимателно го разгледа. После подаде късия меч на Ерик с дръжката напред.
— Фон Даркмоор, срежи нещо.
Ерик се огледа и не видя нищо, достатъчно голямо, за да представлява някаква цел. Отиде от другата страна на огромния идол и удари един от черните каменни сандъци. Мечът се счупи със звук, издаващ евтин и некачествен материал.
— Не е направен качествено — каза той, като разглеждаше дръжката, която все още беше в ръката му. С опита си на дългогодишен ковач добави: — Острието дори не е от стомана.
Калис клекна и взе парчето от счупения меч.
— То не е трябвало да бъде от стомана. Трябвало е да бъде нещо… много по-смъртоносно.
Ерик хвърли дръжката настрани.
Калис заобиколи статуята.
— Това трябва да е Зелената майка на всичко — тихо каза той. — По странен начин тя ми се пада леля.
Очите на Ерик се разшириха и той погледна Гневливия и Миранда. Тя разглеждаше лицето на Калис напрегнато, като че ли се тревожеше за нещо. Гневливия отвърна на погледа на Ерик с повдигане на рамене.
— Това са… — каза Миранда — сценични предмети. — Тя махна с ръка към различните неща в сандъците.
— Изглежда, че тук е играла театрална трупа. — Тя огледа огромната зала. — Това е по-скоро театър, а не храм.
Гневливия погледна труповете на пода и костите в трапа.
— Но убийствата са съвсем истински.
— Погледни тук — каза Калис.
Ерик заобиколи и видя малък отвор в задната част на огромния идол. Пъхна вътре ръка и усети течение.
— Тук има някакъв вход.
Калис натисна с рамо статуята и Ерик му помогна. Вместо очакваната съпротива от такъв масивен идол, фигурата се отмести с един-два метра встрани. Там, където по-рано беше статуята, се откриваше вход и стълбище, водещо надолу.
Миранда клекна, огледа основата на статуята и каза: