Спомен за светлина

Съпротивата на Сестрите привличаше вниманието на още преливащи шараи.

- Скоро ще трябва да оставим тази позиция - каза Речин.

Леане кимна.

- Проклетите шараи… - изръмжа Червената. - Виж!

Леане ахна. Бойците на Шара в този участък се бяха изтеглили преди малко от боя - нещо като че ли ги беше издърпало, - но сега бяха изкарали пред линията си голяма тълпа уплашени хора, за да поемат атаките. Много от тях носеха пръти и някакви сечива за бой, но се бяха скупчили и държаха оръжията си плахо.

- Кръв и кървава пепел - изтърси Речин и Леане я изгледа учудено. Продължи със сплита, като се опита да изпрати мълнията зад редиците на уплашените хора. Все пак порази много от тях. На Леане й призля, но се включи в атаките.

До тях пропълзя Манда Ван. Оцапана със сажди, почерняла, изглеждаше ужасно. „Сигурно досущ като мен”, помисли Леане и погледна надрасканите си и осаждени ръце.

- Изтегляме се - каза Манда. - Може би ще трябва да прибегнем до портали.

- И къде? - попита Леане. - Изоставяме битката?

Трите се смълчаха. Не. Нямаше място за отстъпление в този бой. Беше победа или нищо.

- Много сме раздробени - каза Манда. - Трябва поне да се оттеглим, за да се прегрупираме. Трябва да съберем жените и това е единственото, за което мога да се сетя. Освен ако нямаш по-добра идея.

Манда гледаше Речин. Леане вече беше твърде слаба, та мнението й да има някаква тежест. Започна да сече сплитове, докато двете продължиха да си говорят приглушено. Айез Седай наоколо започнаха да се изтеглят от падините и да се връщат надолу по склона. Щяха да се прегрупират, да направят портал към хълма Дашар и да решат какво да правят по-натам.

Чакай. Какво беше _онова_? Леане усети мощно преливане. Кръг ли бяха направили шараите? Примижа натам. Бяха вече в най-тъмните часове на нощта, но по земята горяха достатъчно огньове, за да се вижда, макар че вдигаха и много дим. Леане запреде Въздух, за да издуха дима настрани, но той се вдигна сам, раздвоен сякаш от мощен вятър.

Егвийн ал-Вийр закрачи покрай тях нагоре по склона, грейнала с мощта на сто празнични огъня. Беше много повече, отколкото можеше да побере в себе си която и да е жена. Амирлин вървеше, изпънала ръката си напред и стиснала в нея бяла пръчка. Очите й блестяха.

С взрив от светлина и сила Егвийн изхвърли дузина потоци огън. _Дузина._ Заудряха нагоре по склона и изхвърлиха тела на преливащи шараи във въздуха.

- Манда - каза Леане. - Мисля, че намерихме по-добро място за сбор.