Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Не! - изкрещя Файле. - Аравайн! Не прави това! - Затича след нея, но бързо видя, че е безполезно.
Кон. Трябваше й кон. Огледа се трескаво и видя няколкото товарни животни, които бяха докарали през портала. Добра се до Бела и с няколко замаха с ножа преряза каишките на седлото и го смъкна с целия му товар. Скочи на голия гръб на кобилата, хвана юздите и я срита с пети.
Рунтавата кобила препусна след Аравайн и Файле се присви на гърба й.
- Тичай, Бела - заговори в ухото й. - Ако ти е останала някаква сила, сега й е времето. Моля те. Тичай, момичето ми. _Тичай._
Бела се понесе в галоп по утъпканата земя и тропотът на копитата се сля с тътена отгоре. Лагерът на тролоците тънеше в мрак, огрян само от огньовете за готвене и някоя запалена факла тук-там. Файле сякаш препускаше през кошмар.
Няколко тролоци изскочиха на пътя й и Файле се наведе още по-ниско и се помоли на Светлината дано да не успеят в тъмното. Бела забави, а след това двама конници връхлетяха с пики от двете страни на Файле. Единият прониза врата на тролок, а конникът от другата страна не улучи, но конят му отблъсна друг тролок настрани и отвори път. Бела продължи в галоп между двама объркани тролоци и догони вече препускащите напред мъже, единия едър и дебел, другия - мършав. Харнан и Ванин.
- Вие!? - изрева им Файле.
- Здравейте, милейди! - отвърна й със смях Харнан.
- Как? - извика им тя над тропота на конските копита.
- Изчакахме керван на пътя! - ревна в отговор Харнан. - И се оставихме да ни пленят. Прехвърлиха ни през портала преди няколко часа и тъкмо подготвяхме пленниците да разбием оградите! Вашето идване ни даде сгодния момент, който чакахме!
- Рогът! Опитахте се да откраднете Рога!
- Не! - викна в отговор Харнан. - Опитахме се да откраднем от табака на Мат!
- Помислих, че го заровихте там, за да го оставите! - ревна Ванин от другата страна. - Рекох си, че Мат няма да се сърди. Бездруго ми дължи няколко марки! Когато отворих оная торба и намерих проклетия Рог на Валийр… кървава пепел! На бас, че са чули рева ми чак в Тар Валон!
Файле изпъшка, щом си представи сцената. Викът, който бе чула, наистина беше вик на изненада и _тъкмо той_ бе привлякъл нападналото ги мечо същество.
Все едно, нямаше връщане назад. Тя се вкопчи в Бела с колене и я подкара по-бързо. Аравайн препускаше пред тях между тролоците, натам, където склоновете ставаха по-полегати, и викаше отчаяно на зверовете да й се притекат на помощ. Само че тичащите коне бяха много по-бързи от чудовищата.
Демандред. Аравайн беше казала, че ще отнесе Рога на един от Отстъпниците. Файле изръмжа, наведе се още по-ниско и удивително, Бела изпревари конете на Ванин и Харнан. Файле не попита къде са ги намерили. Насочи цялото си внимание към Аравайн.
Викове прокънтяха зад тях и Ванин и Харнан обърнаха, за да пресрещнат преследвачите. Файле свърна настрани, смуши Бела да прескочи някаква купчина припаси и връхлетя право върху някакви хора в странно облекло, които се хранеха край малък огън. Те ревнаха след нея на груба непозната реч, щом профуча между тях.
Педя след педя догонваше Аравайн. Бела пръхтеше и пухтеше, цялата плувнала в пот. Салдейската конница беше една от най-добрите на света и Файле разбираше от коне. Беше яздила всякакви породи. Но в тези мигове на бойното поле щеше да предпочете Бела пред най-добрия тайренски кон. Рунтавата кобила, без да беше от някоя прочута порода, препускаше като расов състезателен кон, и то шампион.
Слята с ритъма на конските копита, Файле измъкна нож от ръкава си. Смуши Бела да прескочи една малка падина и когато увиснаха за миг във въздуха, прецени посоката на вятъра, ъгъла и момента и метна ножа във въздуха точно преди копитата на Бела да докоснат земята.
Ножът прелетя вярно и се заби в гърба на Аравайн. Тя се смъкна от седлото, рухна на земята и изпусна торбата.
Файле скочи от Бела, грабна торбата, развърза я и Рогът блесна пред очите й.
- Съжалявам… - прошепна Аравайн и се помъчи да се надигне. Краката й не се движеха. - Не казвай на Алдин какво направих. Той има… такъв ужасен вкус… за жени…
Файле се изправи и я погледна със съжаление.
- Моли се Създателя да подслони душата ти, Аравайн. - Метна се отново на гърба на Бела. - Защото иначе Тъмния ще те вземе. Оставям те на него.
Напред имаше още тролоци и те се извърнаха към нея. Завикаха и няколко мърдраала се плъзнаха напред и засочиха към Файле. Разместиха се да преградят пътя й.
Тя стисна зъби и обърна Бела назад, с надеждата да срещне Харнан, Ванин или когото и да е за помощ.