Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Мелтен кимна равнодушно и продължи към работещите по драконите.
Пещерата кънтеше от ударите на чукове по дърво, докато мъжете на Бандата се потяха да сглобят отново оръжията. Талманес почука с пръст фенера да прецени колко масло остава. Миришеше ужасно, докато гореше, но вече бе свикнал с това. Имаха за още няколко часа.
Това беше добре, тъй като - доколкото знаеше - тази пещера нямаше изходи към бойното поле горе. Беше достъпна само през портал. Някакъв Аша’ман го беше знаел. Странен тип. Що за човек може да знае за пещери, до които не може да се стигне освен с Единствената сила?
Все едно, сега бойците от Бандата бяха заклещени в това безопасно, но напълно изолирано място. Много редки късчета сведения стигаха вътре със съобщенията на Мат.
Талманес се напрегна, след като му се стори, че чува далечен грохот от боя на преливащи горе, но беше само въображението му. Тези древни камъни не бяха виждали светлина от самото Разрушение, а може би и отпреди това.
Талманес поклати глава и тръгна към един от работните екипи.
- Как върви?
Денел махна към няколкото листа, които му беше дала Алудра - указания как да се поправи точно този дракон. Самата тя обясняваше подробно на друг екип и гласът й отекваше в пещерата.
- Повечето тръби са здрави - каза Денел. - Все пак са направени да издържат на огън и взрив, нали така… - Изкиска се, после замълча и го погледна.
- Не позволявай физиономията ми да ти развали доброто настроение - рече Талманес и прибра лулата. - И хич да не се притесняваш, че се бием на края на света, че врагът превъзхожда многократно войските ни на брой и че ако загубим, самите ни души ще бъдат унищожени не от кое да е зло, а от самия Тъмен.
- Съжалявам, милорд.
- Това беше шега.
Денел примига.
- Това?
- Да.
- Шега?
- Да.
- Имате интересно чувство за хумор, милорд - каза Денел.
- Казвали са ми го. - Талманес се наведе и огледа талигата на дракона. Обгореното дърво бе скрепено с винтове и още дъски. - Не ми изглежда много благонадеждно.
- Ще свърши работа, милорд. Няма да може да се движи бързо обаче. Както казах, самите тръби си държат, но талигите… Е, направихме каквото можахме с ремонта и с припасите от Бейрлон, но за толкова малко време повече не можем.
- Което е нищо - каза Талманес. - Лорд Мат може да ни призове всеки момент.
- Стига все още да са живи там - отвърна Денел и погледна нагоре.
Смущаваща мисъл. Бандата можеше да остане до края на дните си заклещена тук. Но поне тези дни нямаше да са много. Или светът щеше да свърши, или храната на Бандата щеше да свърши. Нямаше да издържат седмица. Погребани тук. В мрак.
„Кървава пепел, Мат. Гледай само да не загубиш там горе. Хубаво гледай!” Все още имаха сили за бой. Нямаше да свършат мърцина, умирайки от глад под земята.
Талманес вдигна фенера си и се обърна да тръгне, но забеляза нещо. Войниците, които работеха над драконите, хвърляха на стената треперлива сянка, наподобяваща мъж с издуто наметало и шапка, която скриваше лицето му.
Денел също погледна натам.
- Светлина. Все едно ни гледа Стария Джак, нали?
- Гледа ни, да - каза Талманес и извика високо: - Много е тихо тук! Я да попеем малко, хора.
Няколко от мъжете спряха работата. Алудра се изправи, с ръце на кръста, и го изгледа недоволно, тъй че Талманес започна сам:
P>
Пий виното, докле е пълна чашата,
момичета целувай - да не плачат,
и зар хвърли, докле не полетим
за танца ни със Джак на Сенките.
P$
Мълчание.
А после всички подхванаха:
P>
Проклятието кърваво ще изревем,
девойчета ще гушнем в сетен ден
и пак ще яхнем със кесията на Тъмния
за танца ни със Джак на Сенките.
P$
Гръмките им гласове закънтяха и всички се захванаха за работа с подновен жар, за да се подготвят за ролята, която щяха да изиграят.
И щяха да я изиграят. Талманес щеше да се погрижи за това.
Дори да се наложеше да си пробият изхода от тази гробница с буря от драконов огън.
Щом Олвер прониза жената в бяло, връзките на Файле изчезнаха и тя тупна на земята и залитна, но се задържа на крака. Мандевин тупна тежко до нея и изруга.
Аравайн. Светлина, хрисимата, опитна и грижлива _Аравайн_.
Аравайн беше Мраколюбка.
Рогът беше в ръцете й.
Пленниците изригваха с рев от кошарите, хвърляха се върху тролоците и се мъчеха да изтръгнат оръжията им.
Аравайн погледна в паника падналата Айез Седай, грабна юздите на коня, доведен от един слуга, и се метна на седлото.
Файле се втурна към нея, но Аравайн препусна в галоп, отнасяйки Рога. Пое към по-полегатите склонове, откъдето можеше да се изкачи до върха на Височините.