Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Всичките дами бяха на това мнение; тъй че мистър Радл биде изтласкан от стаята и посъветван да вземе малко въздух в задния двор. Това стори той за около четвърт час, когато мисис Бардел му съобщи тържествено, че можел вече да дойде, но трябвало да внимава много в държанието си към своята съпруга. Тя знаела, че той не искал да е нелюбезен; но Мери-Ан съвсем не била яка жена и ако той не внимавал, можел да я загуби, когато най-малко очаквал, а това щяло страшно да го гризе отпосле… и тъй нататък. Мистър Радл изслуша всичко това с голямо смирение и веднага се завърна в гостната като същинска овчица.
— Ах, мисис Роджърс — сети се мисис Бардел, — та аз още не съм ви представила, моля ви се! Мистър Радл, госпожо; мисис Клъпинс, госпожо; мисис Радл, госпожо.
— … Която е сестра на мисис Клъпинс — добави мисис Сандърс.
— О, наистина ли! — отвърна мисис Роджърс благосклонно; защото тя бе наемателката и нейното слугинче прислужваше, тъй че от положението си тя се държеше по-скоро благосклонно, отколкото непринудено. — О, наистина ли!
Мисис Радл се усмихна мило, мистър Радл се поклони, а мисис Клъпинс заяви, че „била наистина много щастлива да се запознае с една дама като мисис Роджърс, за която чувала толкова хубави работи“; ласкателство, което гореупомеиатата дама прие с изискано снизхождение.
— О, мистър Радл — рече мисис Бардел, — сигурно го чувствувате като голяма чест, че вие с Томи сте единствените господа, дето ще придружават толкова много дами през целия път до „Испанците“ в Хампстед? Не е ли тъй, мисис Роджърс?
— О, естествено, госпожо — отвърна мисис Роджърс, след което всички други дами откликнаха: „О, естествено.“
— Разбира се, тъй го чувствувам, госпожо — рече мистър Радл, потърквайки ръце и почвайки малко по малко да се развеселява. — Наистина, да ви кажа право, аз разправях, докато идвахме насам в кабриолета…
При повторението на думата, предизвикваща толкова мъчителни възпоминания, мисис Радл отново си вдигна кърпичката към очите и издаде полусподавен вопъл; а мисис Бардел се смръщи на мистър Радл, за да му подскаже, че не бива да говори нищо повече, и с достойнство заръча на прислужницата на мисис Роджърс „да подаде виното“.
Това беше знак да се изнесат скритите в долапа съкровища, а именно: няколко чинии с портокали и бисквити и бутилка стар запечатан портвайн — по един шилинг и девет пенса, — и друга бутилка от прочутото шери от Източна Индия, по четиринадесет пенса; всичко беше поднесено в чест на наемателката и достави безкрайно удоволствие на цялата компания. После мисис Клъпинс изживя голям ужас, когато Томи се опита да разкаже как е бил подложен на кръстосан разпит относно поднасяните в момента лакомства от долапа (това за щастие биде осуетено още в зачатъка, защото той погълна половин чаша от старото порто и то му попадна в „кривото гърло“ и застраши живота му за няколко секунди), а сетне цялата компания се запъти да търси дилижанс за Хампстед. Те скоро намериха такъв и след два часа всички пристигнаха здрави и читави до градината-ресторант „Испанците“, гдето първата постъпка на злополучния мистър Радл едва не накара милата му съпруга отново да припадне: той чисто и просто поръча чай за седем души, докато (и дамите до една го потвърдиха) можеше много лесно Томи да пие чай от нечия чаша — когато келнерът не гледаше към тях, — а това щеше да спести една порция и чаят щеше да си е все същият!
Но стореното бе сторено и подносът пристигна със седем чаши и чинийки и хляб и масло в съответното количество. Мисис Бардел бе избрана единодушно на председателското място, а щом настаниха мисис Роджърс от дясната й страна, а мисис Радл от лявата, пиршеството протече много успешно и весело.
— Колко възхитително е всред природата наистина! — въздъхна мисис Роджърс. — Готова съм да живея винаги вън от града.
— О, надали ще ви се хареса, госпожо — побърза да й отвърне мисис Бардел, защото съвсем не беше препоръчително с оглед на квартирата да се поощряват подобни настроения. — Надали ще ви се хареса.
— О! Бих рекла, че сте премного жизнерадостна и търсена, за да ви е добре вън от града, госпожо — забеляза дребната мисис Клъпинс.
— Може и да е тъй, госпожо, може и да е тъй — въздъхна отново наемателката от първия етаж.
— За самотни хора, дето никой не държи за тях или дето са преживели нещо тежко или нещо подобно — обади се мистър Радл, поглеждайки наоколо малко по-ободрен, — за тях да бъдат всред природата, е много добре. Природата е за наранената душа, тъй казват.