Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Карай нататък, приятелю — с предупредителен тон се обади капитанът.
— Разбира се, капитан Джилс! — отвърна мистър Тутс. — Съвсем правилно! След като се озовах наблизо рано тази сутрин (преди около час и нещо) и видях, че вратата е затворена…
— Какво! Значи, ти си стоял там, братле? — попита капитанът.
— Съвсем не, капитан Джилс — отвърна мистър Тутс, — аз и за секунда не се спрях. Помислих си, че сте излезли. Но човекът каза… между впрочем, вие нали нямате куче, капитан Джилс?
Капитанът кимна.
— Точно така — възкликна мистър Тутс, — тъй казах и аз. Знаех, че нямате. Има едно куче, капитан Кътъл, принадлежащо на… но извинете. За това не трябва да говоря.
Капитанът така се втренчи в мистър Тутс, че той му се стори два пъти по-голям, и по челото му отново изби пот само като си помисли, че на Диоген може да му хрумне да слезе долу и да се присъедини към компанията им.
— Човекът каза — продължаваше мистър Тутс, — че чул да лае куче в магазина, а аз бях убеден, че това е невъзможно, и му го казах. Но той бе толкова сигурен, сякаш бе видял кучето.
— Какъв човек, приятелю? — попита капитанът.
— Ами там е цялата работа, капитан Джилс — заговори мистър Тутс още по-възбудено. — Аз не бих могъл да кажа дали нещо ми се е случило, или не. Наистина, аз не знам. Объркват ми се нещата, изобщо нищо не разбирам и ми се струва, че главата нещо не ми е… в ред, казано накратко.
Капитанът кимна с глава в знак на съгласие.
— Но когато си тръгнахме — продължаваше мистър Тутс, — човекът каза, че навярно вие знаете какво може да се случи при дадени обстоятелства… той наблегна силно на думата „може“… и че ако вас ви помолят да се подготвите, вие несъмнено ще се подготвите.
— Що за човек, приятелю? — повтори капитанът.
— Уверявам ви, капитан Джилс, не знам що за човек е — отговори мистър Тутс, — нямам никаква представа. Когато обаче приближих до вратата, видях го да чака там. Той ме попита дали пак ще се върна и аз му казах, че ще се върна. Той ме попита дали ви познавам и аз му казах, че имам честта да ви познавам… вие ме удостоихте с тази чест, след като ви молих настоятелно. Той ме попита дали в такъв случай бих ви предал това, което ви казах за дадените обстоятелства и за подготвянето, и още ми рече веднага щом ви видя, да ви помоля да отскочите до ъгъла, поне за една минутка, при оценителя мистър Брогли по много важна работа. Слушайте какво ще ви кажа, капитан Джилс… не знам точно какво е, но съм сигурен, че е нещо много важно и ако желаете да отскочите дотам сега, аз ще ви почакам тук да се върнете.
Капитанът, който, от една страна, се опасяваше, че може да изложи Флорънс на някаква опасност, като не отиде, а от друга, изпитваше ужас да остави мистър Тутс сам в къщата, за да не би да открие тайната, изпадна в такъв душевен смут, че състоянието му не убягна дори от погледа на мистър Тутс. Но въпросният млад джентълмен счете, че неговият приятел моряк чисто и просто се подготвя за предстоящия разговор, и напълно удовлетворен, си припомни с кикот за собственото си благоразумно поведение.
Най-сетне капитанът, избирайки по-малката от двете злини, реши да изтича до оценителя Брогли, но първо заключи вратата, водеща нагоре, и сложи ключа в джоба си.
— Може би ще ме извиниш, че правя така — обърна се капитанът към мистър Тутс, доста засрамено и неуверено.
— Капитан Джилс — отвърна мистър Тутс, — считам всяка ваша постъпка за добра.
Капитанът му благодари от все сърце и като му обеща да се върне след по-малко от пет минути, тръгна да дири човека, който бе дал на мистър Тутс загадъчното поръчение. Останал сам, бедният мистър Тутс се излегна на дивана, без изобщо да се досеща кой е лежал последен там, и като се вторачи в прозорчето на тавана, отдаде се на мечти за мис Домби и загуби представа за времето и мястото, където се намираше.
Това обстоятелство бе благоприятно за него, тъй като капитанът, макар че не се бави дълго време, се забави много повече, отколкото бе предполагал. Когато се върна, той бе много блед, силно развълнуван и видът му бе такъв, сякаш бе плакал. Той като че бе загубил способността да говори и тя му се възвърна чак когато отиде до бюфета и гаврътна малко ром от четвъртитото шише, а после си пое дълбоко дъх и седна на стола, закрил лице с ръка.
— Капитан Джилс — съчувствено се обади Тутс, — надявам се и вярвам, че нищо лошо не се е случило?
— Благодаря, приятелю, съвсем не — отвърна капитанът, — тъкмо обратното.