Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Както читателят може да си помисли, не оставих към полунощ да ме чакат. Влязох безпрепятствено в къщата и намерих моя ангел, който ме прие с отворени обятия.
— От нищо не бива да се безпокоиш — каза тя. — Баща ми се върна здрав и бодър и вкъщи всичко спи.
— Само не и любовта, която ни кани към радост — извиках аз. — Тя ни покровителствува любима, а утре твоят баща ще получи писмо от моя достоен покровител.
При тия думи Ч.Ч. потрепери, тя имаше твърде вярно предчувствие.
— Баща ми — каза тя, — според чието мнение аз съм още дете, ще отвори очите си и Бог знае какво ще направи, за да се осведоми за поведението ми. Сега ние сме щастливи — още по-щастливи, отколкото при посещенията ни в Зуека, понеже можем да се виждаме свободно всяка нощ, но какво ще направи баща ми, когато узнае, че имам любовник!
— Какво може да направи? Ако ми откаже, ще те отвлека и патриархът не може да ни откаже брачната благословия. Ние ще си принадлежим един към друг за цял живот!
Прекарахме два часа заедно, но те изминаха повече в скърби, отколкото в наслади. Когато си отивах, обещах й следващата нощ да дойда пак. Прекарах тъжен останалата част от нощта. Към обяд господин Де Брагадино ми каза, че изпратил писмото на бащата и последният поръчал да му отговорят, че на следния ден щял да дойде лично в неговия палацо, за да получи заповедите му. Около полунощ бях пак при моята любима и я уведомих за всичко станало. Ч.Ч. ми каза, че писмото на сенатора го заинтересувало много и тъй като никога не бил имал работа с господин Де Брагадино, не можел да си представи какво би могъл да иска от него високопоставеният господин. Неизвестността, един вид страх и една объркана надежда, отнеха през двата часа, които прекарахме заедно, много от свежестта на нашата любовна радост. Бях убеден, че бащата на моята приятелка, господин К. Ч. след разговора си с господин Де Брагадино ще се върне веднага вкъщи, във всеки случай щеше да разпита строго дъщеря си и в смущението си Ч.Ч. би могла да се издаде. Тя самата чувствуваше това и беше силно обезпокоена. Това ме разтревожи извънредно много, а се страхувах да й дам какъвто и да е съвет, понеже не можех да предвидя как бащата щеше да подхване работата. Разбира се, тя трябваше да премълчи известни обстоятелства, които биха могли да му създадат лошо мнение за нас, трябваше да му каже истината и да се покаже много покорна. Намирах се в особено положение, преди всичко съжалявах за това, че бях направил решителната стъпка, именно защото тя трябваше да има за последствие един невъзвратим резултат. Имах силно желание да изляза от ужасната неизвестност и останах учуден, че моята млада приятелка беше много по-малко неспокойна, отколкото аз. Ние се разделихме с потиснати сърца, но все пак с надеждата, че ще се видим отново следващата нощ. Обратното ми се струваше нещо невъзможно.
На следващия ден след обяд К. Ч. дойде при господин Де Брагадино. Аз не се показах. Той прекара три часа с моите трима приятели и щом си отиде, узнах, че той отговорил, както майката ми бе предсказала, на това отгоре с едно много печално за мен обстоятелство: искал да даде дъщеря си в манастир за четири години, по време на които тя би могла да мисли за женитба. И като че ли за да смекчи отказа си, казал, че може да се съгласи с нашия брак, ако аз имам тогава осигурено съществуване. Намерих отговора му съкрушителен и в отчаянието, в което се намирах, не се и учудих, когато през тази нощ намерих малката вратичка заключена.
Повече мъртъв, отколкото жив си отидох вкъщи, там прекарах двадесет и четири часа в ужасната безпомощност, в която човек се намира, когато трябва да вземе някакво решение, а не знае какво. Мислех за отвличане, но открих хиляди трудности, поради които то можеше да не успее. И тъй като братът се намираше в затвора, то беше много трудно да се уреди размяна на писма с жена ми, защото в очите ми Ч.Ч. бе с по-голямо основание моя жена, отколкото ако бяхме получили благословията на свещеника и сключили договор пред нотариуса.
Измъчен от хиляди мрачни и отчаяни мисли, се реших да посетя на третия ден госпожа Ч. Една слугиня ми отвори и каза, че уважаемата госпожа отишла на село и не се знаело кога ще се върне. Това известие ме удари като гръм, стоях неподвижен като статуя, защото не виждах как бих могъл да получа и най-малкото сведение. Дадох си труд да изглеждам спокоен в присъствието на моите трима приятели, но се намирах в такова плачевно състояние, че реших да потърся П. Ч. в неговия затвор, защото се надявах да узная нещо чрез посредничеството му.