Съдбовният кораб [bg]

Брашън одобряваше избора да увеличат колкото се може повече дистанцията между себе си и джамаилската флота, но все още имаше резерви относно напускането на кораба си, за да иде при Вивачия. Алтея го беше уверила, че на Уинтроу можеше да се вярва, но той си напомни, че знаеха малко за екипажа на Вивачия или капитаните и екипажите на другите два кораба. Бяха хвърлени в необичаен съюз с пиратите. Спомените за това как се намира под люка в потъващ кораб бяха все още пресни в съзнанието му.

Вивачия ги прие на борда си точно когато се изсипа пороен дъжд. Под светлината на приглушен фенер те бяха качени на борда. Тя вече беше прикачила лодки от Мариета и Мотли. Пристигаха последни. Предпазливостта на Брашън се увеличи още малко. Ета се изкачи първа. Алтея тръгна да я последва, но той я спря с докосване.

— Аз ще се кача след нея — изръмжа ниско. — И при най-малкия знак за коварство, се върни на Парагон.

— Не мисля, че има от какво да се боиш — поде Алтея, но той поклати глава.

— Изгубих те веднъж. Няма да рискувам отново — каза ѝ.

— Мъдър мъж — тихо отбеляза Янтар, щом той хвана мократа стълба и започна да се катери. Щом постави ръцете си върху парапета на Вивачия, през него преминаха невероятни емоции. За момент остана трогнат. Сълзи засмъдяха очите му. Обляха го топлина и приветствие. Радост заради това, че е в безопасност. Той стъпи на палубата, по която не беше вървял от деня, в който корабът се беше пробудил.

— Брашън Трел! — повика го корабът в нисък контраалт. — Парагон ти се е отразил добре. Сега си по-чувствителен към нас, отколкото някога, когато ръководеше палубите ми. За първи път от будния ми живот те приветствам с добре дошъл на борда.

— Благодаря — успя да каже той. Ета не се виждаше никъде. Уинтроу стоеше на палубата под проливния дъжд и му предлагаше ръка за поздрав. Свитият младеж, който беше срещнал на погребението на Ефрън, сега стоеше изправен и срещна погледа му. Тежка мъка беше състарила лицето му. Никога нямаше да бъде едър мъж, но несъмнено беше мъж.

— Вярвам, че помниш пътя до картовата стая — каза Уинтроу и Брашън се хвана, че отвръща на позната усмивка със своя собствена. Приликата на Уинтроу с Алтея наистина беше необичайна.

Той наблюдаваше лицето на Алтея, докато тя се качваше на борда на кораба. Когато постави ръцете си на перилото, видя как тя внезапно засия. Малта отиде да я посрещне и двете незабавно подеха разговор, забързани навътре. Янтар изглеждаше по-малко афектирана от първия ѝ контакт с живия кораб. Когато очите ѝ попаднаха на Уинтроу обаче, лицето ѝ застина в шок.

— Деветопръстото момче роб — издърдори тя.

Уинтроу припряно повдигна ръка към бузата си, след което смутено я отпусна. Отправи неспокоен поглед към Брашън, докато Янтар се взираше в него. Втренчването ѝ беше нарушено едва след като Джек изскочи от сенките и я сграбчи в яростна прегръдка.