Гаснещ зрак [bg]

22.

Морето потъна в мъгли зад тях, а отдолу се появи просторна хълмиста равнина. Скилен Дро наклони крилете си и започна да се спуска. Кацането се оказа по-грубо, отколкото К’рул бе очаквал, и той се търкулна от лапите на спътника си и се спря чак в края на кръг камъни, почти скрити от пожълтели треви.

— Прах от поселение има напред — каза Скилен Дро, щом сгъна крилете си. — Не ми се ще да привличам стрели и проклятия, а и съм уморен от полета.

К’рул изпъшка и седна.

— Връщаме се в нашия свят. — Огледа се. — В земите на джелеките сме. — Замълча и изгледа накриво Скилен Дро. — Предполагам, че и те не те харесват. Не помня да си ги споменавал досега.

— Не ми е в характера да обиждам хора. Старанието да се държиш добре неизбежно води до неочаквани последствия.

— А джелеките?

Скилен Дро сви острите си рамене.

— Обидчивостта твърде често е отстъплението на дребнавия ум.

— Пасивна агресия, имаш предвид — каза К’рул и се изправи. — Актът на обиждането се превръща в оръжие и владелецът му се чувства овластен от фалшивото възмущение. Съмнявам се, че от това са били засегнати джелеките. — Залитна за миг. — Краката ми са полузаспали и черепът ми е опразнен от кръв. Мисля, че имам нужда от ядене, но ходенето ще помогне малко. Лагер, казваш?

— Събиране, и някаква възбуда. К’рул, твърде много приятели азатанаи срещнахме. Такива срещи ме отчайват.

Тръгнаха. К’рул куцукаше бавно и колебливо.

— Страдаме от статута на богове, без надлежното чувство за отговорност. Безкрайното ни странстване е всъщност вечно бягство от поклонници, не по-различно от един баща, бягащ от жената и децата си.

— А между краката на мъжа е възможността да повтори цялата бъркотия. С друга жена, на друго място. К’рул, ти оспорваш добрите ми дела.

— Всичко всъщност се свежда до признаването на нуждата да се порасне, нещо, с което толкова много мъже имат проблем. Състарена външност и халтаво дете зад нея. Врата, затръшната в лицето на всеки възможен урок, бързото тупане на стъпки навън в нощта.

— Цял народ може да се поддаде на същото това престъпление — отбеляза Скилен Дро. — Безотговорно бягство, предефинирано като прогрес.

— Да, заблудата за божественост е присъща на всички ни, смъртни, както и безсмъртни. Можем ли да кажем, с някаква сигурност, дали съществува някакъв друг бог, същество извън всички нас, и ние спрямо него сме деца спрямо баща?

— Осиротели, значи, защото ничия ръка не стиска нашата, никоя майка или баща не ни води. В своята изоставеност, К’рул, ние само се мятаме безпомощно, объркани и незнаещи.

Бяха ги забелязали. Дванайсетина превърнати джеларкани вече крачеха успоредно на тях по равнината, черни и рунтави, и сякаш готови всеки момент да ги обкръжат за убийството.