![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Стига вещиците да се съгласят. — Ребъл помълча. — Каквото и да е, проклет да съм, ако имам представа.
— Нито аз, честно. Колкото до съгласието на тези Гадателки на кости, е, те вече са тук, нали?
Ребъл изпъшка и пристъпи напред.
— Листар! Добре си дошъл! Доведи ги в средата на парадния терен. — После се обърна, ухили се загадъчно на Варет и тръгна към центъра на лагера.
Варет огледа двете Бягащи псета. Въпреки едрите им отпуснати фигури имаше някаква чувственост в тях, а начинът, по който се движеха, жестовете им, го накараха да се зачуди дали не са сестри. „Все пак изглеждат твърде млади, за да са могъщи вещици.“
Листар подаде юздите на конете на един войник и тръгна към Варет. Като че ли се канеше да го прегърне, но в последния момент спря и кимна неловко.
— Лейтенант. — Кимна към едната от Гадателките на кости, която го подмина, взряна в очите на Варет. — Това е Хатарас Рейз. А тази тук е Вастала Тремблър. Гадателки на кости от клана Логрос на Бягащите псета.
Хатарас се пресегна и опря дебел мазолест показалец в гърдите на Варет.
— Този е страхливецът, нали?
— Така се нарича сам — отвърна Листар.
Тя избута Варет стъпка назад с изпънатия си показалец, а после го подмина и рече:
— Ба. Всички сме страхливци, докато престанем да сме. Е, къде е измъчената жена?
— Избери си — подхвърли женски глас от тълпата.
Хатарас се ухили.
— Добре!
Друга жена подвикна:
— Тук сте, за да убиете всички мъже ли?
Вастала отвърна:
— В известен смисъл, да!
Листар се намръщи и се обърна към нея.
— Моля те, стига вече с вашия хумор. Хайде, трябва идем до центъра на лагера.
— Накарай войниците да ни заобиколят там — каза Хатарас и продължи напред.
— Мисля, че това е планът — отвърна Листар; смутеният му поглед потърси Варет.
Но Варет не можеше да реагира. „Всички сме страхливци, докато престанем да сме.“ Думите го удариха като гръм, както и лекото пренебрежение, с което ги беше изрекла. Искаше да се обърне, да тръгне след Хатарас Рейз, да настои за още. „Предлагаш ли ми надежда? Прераждане? Ако страхливостта е само отпреди, тогава кога и как свършва? Коя страна от мен все още се крие? Къде, вътре в себе си, вече не съм пропълзял, не съм се присвивал, не съм търсил?
Не ми предлагай такива думи! Не ме оставяй с тях, проклета да си!“
Тълпата се беше раздвоила и се затвори отново зад тях, оформяйки неофициален ескорт, докато Гадателките на кости навлизаха в лагера.
Листар се задържа между тях и Варет.
— Сър?
— М-могат ли да направят това, Листар?
След дълго мълчание Листар кимна и каза:
— Майката да ни е на помощ на всички.
Галар Барас изгледа навъсено Празек, а след това Датенар.
— Вие двамата сте се побъркали.
Тримата стояха на входа на командната палатка. След малко той освободи с махване на ръката войника, донесъл вестта за връщането на Листар, обърна се към Празек и рече:
— Това е безумие. Ние сме Тайст Андии. Деца на Майка Тъма. Да доведете чужди вещици…
— Деца може да сме — прекъсна го Празек, — но на Хуст, не на Майка Тъма.
— Не се заблуждавай от цвета на кожата — добави Датенар. — Онова беше мимолетен благослов. Желязото Хуст вече владее тези мъже и жени и настръхва с новородена сила. Магия и вещерство, танц на непознатото, но ще се изправим пред него. Ще го сграбчим. Ще го направим свое.
Галар Барас поклати глава.
— Командирът няма да разреши това.
— Командирът ни лежи безчувствен за света — отвърна Празек.
— Изключително изявление — каза Датенар, — да обгърне всеки водач и политик. Води, станали мътни от несигурна вяра и неразбиране, в които скъпата Торас Редоун е плиснала вкиснало вино. Посрещаме опиянението ѝ с безразличие, смятайки го за ирелевантно на провалите, присъщи на всички, които биха искали да ни управляват.
— Майка Тъма — каза Празек и се почеса по брадата — не направи разлика в благослова си и сега оставя кожата сама да избира цвета си, според променчивите настроения на всеки мъж и всяка жена. Това е колеблива вяра, множество въпроси без постановен отговор.
— Легионът Хуст — каза Датенар — изисква повече от това. Безумни мечове и стенеща броня не стигат. Споделената утайка на ями и кирки, букаи и скърцащи коли, разкрити престъпления и обвързващи наказания, всичко това се оказва недостатъчно за нуждата ни.
Галар видя излизащите на парадния площад, докато от всички страни войници бяха изоставили приготовленията си за похода и напираха с бутане и лакти в груб кръг. Мечове ръмжаха и тръпнеха в ножниците. Ризници и люспеста броня мърмореха несекващо. Мрачни лица оставаха безизразни.