Гравитационна дъга [bg]

Той плаче за оставени след себе си хора, места и вещи: за Скорпия Мосмун, която живее в Сейнт-Джонс-Уд1058 сред нотни листове, нови рецепти, малобройна сюрия ваймарски птичари1059, за опазването на чиято расова чистота тя е готова на всичко, и съпруг Клайв, който се появява от време на време, Скорпия е само на няколко минути с метрото, но сега тя е завинаги изгубена за Пирата, няма изгледи за нова промяна за нито един от двамата… за хората, които се е налагало да предава по линия на работата си за Фирмата, англичани и чужденци, за толкова наивния Йон, за Гонгилакис, за Маймунката и римските сутеньори, за изгорелия Брус… за нощите горе на партизанските планини, когато се чувстваше като едно цяло с аромата на живите дървета, безумно влюбен в безспорната най-после красота на нощта… за едно момиче от миналото в централните английски графства, казваше се Вирджиния, и за тяхното неслучило се дете… за покойната си майка и умиращия баща, за невинните и за глупаците, които ще му се доверяват, обречени бедни лица като кучетата дето ни наблюдаваха тъй дружелюбно иззад телените огради в градските кучешки приюти… плаче за обозримото бъдеще, защото то поражда в него безмерно отчаяние и студенина. Той ще бъде воден от едно върховно изживяване към следващото, ще присъства на заседанията на Избраниците, ще стане свидетел на изпитването на новата Космическа Бомба… „И така — мъдро старо лице, връчва му очила с черни стъкла, — ето я вашата Бомба…“ после ще се обърне, за да види нейната гъста жълтевина експлодираща на плажа, през много десетки километри тихоокеански вълни… ще докосва знаменитите политически убийци, да, наистина ще докосва техните човешки ръце и лица… за да разбере някой ден колко отдавна, още в началото на играта, договорът за неговия собствен живот вече е бил сключен. Никой не знае кога точно ще бъде нанесен ударът — всяка сутрин, още преди отварянето на пазарите, преди идването на млекаря, Те актуализират плана и решават какво ще бъде подходящо за деня. Всяка сутрин името на Пирата ще бъде включвано в списъка, и една сутрин то ще се окаже близо до началото. Той опитва да запази присъствие на духа и да прояви смелост, обаче положението го изпълва с толкова истински леден ужас щото в продължение на минута е сигурен, че ще изгуби съзнание. По-късно, след като се е поокопитил донякъде и посъбрал кураж за следващата акция, ще му се струва, че е приключил със срама, точно както му бе казал сър Стивън, да, отхвърлил е стария срам и сега вече е уплашен, обхванат от силна тревога изключително за собствения си задник, за своя скъпоценен, обречен персонален задник…