Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Следвайте ме.
Мъжете закрачиха. Ерик зае позиция на края, като погледна още веднъж сражението. Странен приглушен писък прониза въздуха и Ерик реши, че някой от магьосниците е сграбчен от демона.
Стигнаха до малка каменна зала, достатъчна да побере отряда.
— Всички да слушат — каза Калис. — Нещо е променило баланса на силите, изправени срещу нас, и трябва да открием какво представлява новото същество. — Той се огледа. — Гневливия?
— Да? — каза наемникът.
— Как каза, че се нарича това същество? И какво знаеш за него?
Гневливия се обърна към Миранда и тя му кимна.
— Кажи им.
— Това е мантреко — Гневливия махна шлема си, — на езика на жреците на Аст’хап’ут, свят, който съм посещавал. Не съм виждал никога такова същество, но съм разглеждал изображенията му по стените на храмовете.
Гневливия спря за момент, като че ли обмисляше думите си.
— Другите светове живеят по други правила — започна той. — На Аст’хап’ут те са… си имали вземане-даване с подобни същества. Ритуални жертвоприношения и заклинания, един вид правене на магия. В другите светове ги смятат за създания от различна енергийна плоскост.
— Енергийна плоскост ли? — повтори Калис.
— Много създания — обади се Миранда — съществуват във вселената на места, където властват различни закони от законите на този свят, Калис. Не си ли чувал баща ти да говори за Ужаса?
Той кимна и мнозина направиха знак за защита срещу злото.
— Веднъж дори е побеждавал майстор на Ужаса — каза Калис. — Ужаса и Господарите на драконите са послужили за основа на легендите. Ужаса се смята за най-могъщото от творенията на пустотата, крадец на души и похитител на животи. Следата от стъпките му унищожава тревата и само най-могъща магия може да го победи.
— Така — продължи Миранда. — Онова същество там, онзи демон, е нещо подобно; вселената, където живее, се подчинява на различни от нашите закони. — Тя погледна назад в тунела и допълни: — Той не е толкова чужд на принципите, които знаем, че движат нещата — както Ужаса например, — но присъствието му тук е достатъчно, за да разберем, че ни чакат трудни дни.
— Как е проникнал тук? — попита Калис.
— Не знам — отвърна Миранда. — Може би тепърва ще разберем.
— Да тръгваме — каза Калис и пак ги поведе.
— В крайна сметка разбрахме защо откриваме тук-там отделни групички млади пантатийци — каза дьо Лунвил.
— Това страшно създание е доста голямо за някои от люпилните — кимна Ерик.
— Може би невинаги е било такова — каза Гневливия.
— Какво искаш да кажеш? — попита Калис, без да спира да крачи в тъмния тунел. Отново, както по-рано, вървяха с една-единствена факла, запалена в средата на колоната, и Ерик имаше някакво странно, нереално чувство, като дочуваше в мрака различните гласове.
— Имам предвид, че това същество е могло да се промъкне през някой пространствен процеп.
— Процеп ли? — повтори Калис.
— Разлом — обади се Миранда. — В това предположение има известен смисъл. Ако някой тъничък демон е успял незабелязано да се промъкне и след това да набере сили, като напада непредпазливи същества в тунелите, докато натрупа достатъчно мощ, за да нахлуе в люпилните…
— Но това не обяснява как се е появило и защо — рече Калис.
Крачеха бързо надолу по тунела и изведнъж се оказаха в просторно скално помещение. Тук излизаха още половин дузина тунели, а в единия му край имаше огромна двукрила врата от старо дърво. Двете крила бяха отворени и хората от отряда пристъпиха вътре. Очите на Ерик трудно възприемаха това, което виждаха. Беше някакъв храм, но съвсем различен от човешките.
— Майко на всички богове! — възкликна тихо един боец, който крачеше след Ерик.
Пред тях, поне трийсетина метра напред, се простираше каменен излъскан под. Където и да погледнеха, навсякъде се търкаляха обезобразени трупове. Смрадта беше почти непоносима, дори и за мъже като тях, които вече дни наред трябваше да понасят какви ли не отвратителни миризми.
Някога това огромно скално помещение сигурно бе осветявано от хиляди факли, но сега гореше само една на десет. Залата тънеше в полумрак и по стените й играеха причудливи сенки, които я правеха да изглежда още по-зловеща.
Несъмнено, ако се видеше на дневна светлина, гледката би била още по-ужасяваща.
Задната стена беше изсечена във формата на гигантска статуя. Царствено изглеждаща жена седеше на трон. Фигурата бе висока трийсетина метра от ходилата до върха на короната. От раменете й се спускаше наметка и оставяше гърдите й голи. В двете си ръце държеше фигури в естествен ръст — очевидно едната на пантатиец, а другата — прилична на сааурец, макар и доста по-дребен на ръст от тези, които бе виждал Ерик. Цялата статуя беше зелена, изрязана от огромен къс нефрит.