Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Нещо дръпна Файле рязко нагоре във въздуха. Олвер зяпна, а Мандевин изруга, хвърли се към вързопа си и зарови в него за меча, докато Арела и Селанде викаха. И трите след миг увиснаха във въздуха, а през портала притичаха айилци с червени була и с извадени оръжия.
Последва суматоха. Няколко от войниците на Файле паднаха в отчаян опит да ги отблъснат с голи юмруци. Олвер се хвърли на земята и затършува за ножа си, но докато го намери, схватката беше приключила. Всички бяха надвити и вързани с въздух.
„Толкова бързо!”, помисли момчето отчаяно. Защо никой не го беше предупредил, че боят става толкова бързо?
Като че ли го бяха забравили, но не знаеше какво да направи.
Аравайн се приближи до Файле, която все така бе увиснала във въздуха. Какво ставаше тук? Аравайн… _тя_ ли ги беше предала?
- Съжалявам, милейди - каза Аравайн на Файле. Олвер едва я чу. Никой не му обръщаше внимание. Айилците държаха под око войниците и ги струпаха на едно място под охрана. Неколцина от тях лежаха плувнали в кръв на земята.
Файле се бореше във въздуха с почервеняло от напрежение лице. Устата й явно беше запушена. Иначе изобщо нямаше да мълчи в такъв момент.
Аравайн отвърза торбата с Рога от гърба на Файле и надникна вътре. Очите й се ококориха, след това я затегна и я притисна до гърдите си.
- Бях се надявала да зарежа стария си живот - прошепна на Файле. - Да започна всичко наново. Мислех, че мога да се скрия или че ще бъда забравена, че ще мога да се върна към Светлината. Но Великият властелин не забравя и не мога да се скрия от него. Намериха ме в същата нощ, когато стигнахме до Андор. Нямах намерение да направя това, но трябва да го направя.
Аравайн се обърна и извика:
- Кон! Ще занеса това лично на Демандред, както ми бе заповядано.
Жената в бяло се приближи до нея и двете започнаха да спорят приглушено. Олвер се огледа. Никой не гледаше към него.
Пръстите му се разтрепериха. Знаел беше, че тролоците са големи и грозни. Но… тези същества бяха _кошмари_. Пълно с кошмари наоколо. О, Светлина!
Какво щеше да направи Мат?
- Довье анди се товя сагаин - прошепна Олвер и извади ножа от канията. Хвърли се с вик към жената в бяло и го заби в гърба й.
Тя изпищя. Файле се смъкна на земята, освободена от връзките Въздух. И изведнъж кошарите се пръснаха и пленените хора изригнаха с рев на свобода.
- Вдигни по-високо! - извика Дезине. - Побързай, по дяволите!
Леане се подчини и запреде Земя с другите Сестри. Земната твърд пред тях се разтърси, изду се и се смъкна като изтупана черга. Всички се прикриха зад могилата, понеже огънят потече надолу по склона.
Дезине водеше пъстрата тълпа от десетина Айез Седай, Стражници и войници. Мъжете стискаха оръжията си, макар че те напоследък бяха ефикасни горе-долу колкото самуни хляб. Силата пращеше и цвърчеше във въздуха. Импровизираният насип затуптя от ударите огън на шараите.
Леане надникна над укреплението, вкопчена в Единствената сила. Беше се съвзела от срещата си с Отстъпника Демандред. Беше изнервящо преживяване - беше се оказала изцяло в неговата власт и животът й можеше да бъде духнат като свещ за един миг. Също така се беше изнервила от яростните му ревове. В живота си не беше виждала такава омраза, каквато той изпитваше към Преродения Дракон.
Няколко шараи заслизаха по склона и отпратиха сплитове към импровизираното укритие. Леане преряза един във въздуха като хирург, отрязващ с ножа съсухрена плът. Беше много по-немощна в Силата, отколкото преди.
Трябваше да е по-ефикасна в преливането. Забележително беше какво можеше да постигне една жена с по-малко.
Насипът се взриви.
Тя се хвърли настрани, щом отгоре заваляха буци пръст. Превъртя се през валмата дим и закашля, вкопчена в сайдар. Бяха онези мъже от Шара! Не можеше да види сплитовете им. Надигна се, роклята й беше разкъсана от взрива, ръцете - покрити с драскотини. Зърна за миг синьо петно в една от браздите в земята. Дезине. Затътри се към нея.
Намери тялото й в рова. Не и главата обаче.
Обзе я непоносима, смазваща скръб. Двете с Дезине не бяха близки, но тук се бяха сражавали заедно. Загубата, разрухата наоколо я съсипваха. Колко още можеха да понесат? Колко още трябваше да види как умират?
Овладя се с огромно усилие. Светлина, това беше разгром. Бяха очаквали вражески Властелини на ужаса, но тези шараи бяха стотици и стотици. Преливащите на цяла държава, събрани наедно, всички обучени за война. Бойното поле беше осеяно с ярки цветове - паднали Сестри. Стражниците им щурмуваха нагоре по склона, изпаднали в ярост от загубата на своите Айез Седай, и бяха посичани от взривове на Силата.