Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Дайте свещи! — каза мисис Спарклър, след като се извини, че в стаята е тъмно.
— За мене е достатъчно светло — каза мистър Мърдл.
Когато донесоха свещите, откриха мистър Мърдл, застанал зад вратата да си хапе устните.
— Реших да ви направя визита — рече той. — Точно сега съм особено зает, но понеже случайно излязох да се поразходя, реших да ви посетя.
Понеже беше в смокинг, Фани го запита къде е вечерял.
— Всъщност — рече мистър Мърдл — не съм особено вечерял.
— Но все пак сте вечеряли? — каза Фани.
— А, не, не съм съвсем вечерял — каза мистър Мърдл.
Той поглади жълтото си чело и се замисли, като че ли не беше съвсем сигурен. Предложиха му нещо за ядене.
— Не, благодаря — рече мистър Мърдл. — Не ми се яде. Трябваше да вечерям навън с мисис Мърдл. Но тъй като не ми се вечеряше, оставих мисис Мърдл да отиде сама, тъкмо се качвахме в каретата, а пък аз реших да се поразходя.
— Не би ли желал чаша кафе или чай?
— Не, благодаря — рече мистър Мърдл. — Надникнах в клуба и изпих бутилка вино.
Тук вече мистър Мърдл седна на стола, който Едмънд Спарклър му бе предложил и който до този момент той бавно буташе пред себе си като някой тромчо, който си е сложил кънки за пръв път и не се решава да почне. Сега той сложи цилиндъра си на друг стол и загледан в него, като че ли е десет метра дълбок, отново рече:
— Ето, реших да ви посетя.
— Това ни ласкае — каза Фани, — защото не сте човек на визитите.
— Н… не съм — отвърна мистър Мърдл, който по това време си беше стиснал ръцете под двата ръкава. — Не, не съм човек на визитите.
— Твърде сте зает за такова нещо — каза Фани. — При такава заетост, мистър Мърдл, загубата на апетит у вас е сериозно нещо и трябва да се погрижите за това. Не бива да се разболявате!
— О! Много съм добре — отвърна мистър Мърдл, след като помисли малко. — Добре съм, както обикновено. Достатъчно добре. Колкото ми трябва.
Най-великият ум на нашия век, верен на характеристиката си, че има много малко да каже в своя полза, а и за това малко му липсваха думи да го каже, отново занемя. Мисис Спарклър започна да си мисли докога ли смята да седи великият ум.
— Говорех за папа, когато влязохте, сър.
— Така ли! — Какво съвпадение — каза мистър Мърдл.
Фани не можа да види съвпадението, но се счете задължена да продължи разговора.
— Казвах — продължи тя, — че братовата ми болест забави проверката и уреждането на бащиното ни имущество.
— Да — каза мистър Мърдл. — Има забавяне.
— Но това няма значение — каза Фани.
— Не — съгласи се мистър Мърдл, след като разгледа корниза на онази част от стаята, която бе в обсега му, — това няма значение.
— Единствената ми грижа е — рече Фани — мисис Дженеръл да не получи нищо.
— Тя няма да получи нищо — рече мистър Мърдл.
Фани беше във възторг от мнението му. Мистър Мърдл първо надникна още веднаж в дълбочината на цилиндъра си, като че ли видя нещо на дъното, после поглади косата си и бавно прикачи към последната си забележка следните потвърдителни слова:
— О, разбира се, не. Тя няма да получи. Няма вероятност.
Тъй като темата се изтощи, а и мистър Мърдл заедно с нея, Фани го запита дали ще вземе мисис Мърдл с каретата на връщане.
— Не — отговори той. — Аз ще се върна по най-късия път и ще оставя мисис Мърдл да… — тук той огледа дланите на двете си ръце, като че ли си четеше бъдещето по тях — да се погрижи сама за себе си. Смятам, че ще съумее.
— Вероятно — рече Фани.
Последва дълга пауза, през която мисис Спарклър, полегнала отново на дивана си, затвори очи и повдигна вежди в пълно отчуждение от всичко земно.
— Но все пак — каза мистър Мърдл — аз задържам и вас, и себе си. Аз само мислех да ви направя една визита.
— Очаровани сме, разбира се — каза Фани.
— Е, тръгвам си — прибави мистър Мърдл и стана. — Може ли да ми заемете едно джобно ножче?
Фани забеляза с усмивка, че е много странно за нея, която рядко може да се насили дори да напише едно писмо, да дава нещо назаем на такъв крупен бизнесмен като мистър Мърдл.