Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
При ставането си по обяд видях за моя голяма изненада Дьо ла Хей с неговия ученик Калви, който беше един красив младеж, но в пълния смисъл на думата маймуна на своя майстор. Той вървеше, говореше, смееше се също като него, неговият говор беше също като този на йезуита — един правилен, но твърд френски език. Едно до такава степен пресилено подражание намерих скандално и счетох за необходимо да кажа на господин Дьо ла Хей да отучи непременно своя ученик от тези маниери, тъй като подобни унизителни папагалщини биха докарали на младия мъж горчиви подигравки. Докато изказвах възгледите си по този въпрос, яви се барон Бавоа, а той беше напълно на моето мнение, след като бе прекарал един час в обществото на младежа. Младият Калви умря две или три години по-късно. Дьо ла Хей, който страдаше от манията да възпитава млади хора, стана няколко месеца след смъртта да Калви дворцов интендант на младия рицар Морозини, на чийто чичо дължеше щастието си. Този чичо бе по това време комисар на републиката по регулирането на границите с Австрия.
Бях влюбен извънредно много и затова мислех, че не бива да отлагам стъпката, от която тогава зависеше щастието ми. Затова след ядене, щом гостите се сбогуваха, помолих господин Де Брагадино и приятелите му да се затворят с мен за два часа в един кабинет, в който никой нямаше достъп. След това им казах без заобикалки, че съм влюбен в Ч.Ч. и съм решен да я отвлека, ако те не намерят средства и пътища да склонят баща й да ми я даде за съпруга.
— Касае се — казах аз на господин Де Брагадино, — да ми се намери една служба, от която можем да живеем, и да се даде поръчителство за една сума от десет хиляди дукати, която младото момиче ще получи като зестра.
Те ми отговориха, че с удоволствие ще изпълнят желанието ми, ако Паралис им даде нужните указания. Повече не желаех. Прекарах два часа в нареждане на желаните от тях пирамиди от числа и най-сетне се разбра, че господин Де Брагадино лично трябваше да помоли от моя страна бащата за ръката на дъщеря му. Гадателят обясни този избор с това, че годежникът трябва да бъде същият, който е поръчителствувал за зестрата с цялото си настоящо и бъдещо имущество. Тъй като бащата на моята приятелка беше по това време на село, им казах, че ще бъдат точно осведомени за завръщането му и те трябва да бъдат всички заедно, когато господин Де Брагадино изпълнява задачата си.
Много доволен от резултата на моите усилия, се отправих на следната сутрин у П. Ч. Старата жена, която ме пусна да вляза, ми каза, че господинът не бил вкъщи, но госпожа майка му щяла да дойде да говори с мен. Тя дойде скоро с дъщеря си и двете ми се видяха много натъжени. Това ме изпълни с лоши предчувствия. Ч.Ч. ми каза, че брат й се намирал в затвора за дългове и било трудно да го освободят, понеже сумите, които дължал, били значителни. Майката й каза, плачейки, че била в отчаяние, защото не могла да плаща за издръжката му в затвора. Показа ми едно писмо, което той й беше написал и с което я молеше да предаде на сестра му едно друго писмо, приложено към първото. Попитах моята приятелка, дали мога да го прочета, тя ми го даде и аз видях, че я молеше да се застъпи за него пред мен. Върнах обратно писмото, като й казах да му пише, че ми е съвсем невъзможно да сторя нещо за него. Същевременно, принудих майката да приеме от мен за издръжката му двадесет и пет цехини, от които може да му изпрати засега една или две. Тя прие парите едва след като дъщеря й я помоли много настойчиво.
След като този не твърде приятен въпрос бе временно уреден, аз им изложих постъпките, които бях направил, за да получа ръката на моята любима. Старата дама ми благодари, тя намери държанието ми почтено и правилно, но ми каза да не храня надежда, защото мъжът й, който държал много на плановете си, бил обещал да я омъжи едва осемнадесетгодишна, и то само за някой търговец. Както тя ми каза, щял да дойде същия ден в къщи. Когато си отивах, моята любима ми пъхна една бележка, в която пишеше, че мога да идвам съвсем спокойно при нея посред нощ посредством ключа от малката вратичка, който вече имах. Ще я намеря в стаята на брат й. Това известие ме направи прещастлив, защото въпреки съмненията на майката, се надявах на пълен успех.
Отидох вкъщи и съобщих на господин Де Брагадино, че бащата на моята обожавана Ч.Ч. ще се върне в най-скоро време, почтеният стар господин седна веднага и написа в мое присъствие едно писмо до него. Молеше го да му определи часа, в който да го намери, за да говори с него по една важна работа. Помолих го да изпрати това писмо едва на следния ден.