Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Добре дошъл, господарю! — провикна се жената, за да могат да я чуят през шума. — Ние обаче не сме искали подкрепления.

Тогава тя се намръщи и огледа К’азз от горе до долу.

— Престоят надалеч не ви е понесъл, струва ми се. Вие обаче трябва да си тръгнете. Ние ще се държим, докато паднем!

— Аз също! Радвам се да те видя, Мършава.

К’азз приготви щита си и вдигна дългия нож. Освен тях той нямаше друго въоръжение. Мършавата поклати глава.

— Не — вие сте резерв.

Тя кимна на Кайл и на братовчедите.

— Не ви ли познавам?

— Преследвача, Кокошката, Пустошта, Кайл — провикна се К’азз. — Могат да се оправят с работата.

— Добре дошли, братя!

Тя посочи към Обетниците, подхванали откритата предна редица събрани войници. Те държаха дълги и къси копия, издигаха ги високо или ги мятаха към защитниците — истинска гора от пробождащи и полетели стебла.

— Амат, Рапицата, Черния и Тургал.

Имаше място само колкото осем кански войници да застанат рамо до рамо, при все че редиците зад тях можеха да се пресягат с копия и алебарди. Мършавата удари с копието по щита си и четиримата Обетници отстъпиха крачка, стъпиха здраво и се приведоха. Канските войници се втурнаха напред и бяха пресрещнати от бързи безмилостни удари откъм Обетниците. Техните ранени и загинали бойни другари пречеха на всички, които се натискаха напред, за да запълнят редицата, и ги възпираха. Преследвача погледна сражението и захвърли товара си от щитове. Взе единия и вдигна паднало копие. Братята и Кайл го последваха инстинктивно.

Мършавата пристъпваше напред-назад зад отбраната на Обетниците, гледаше внимателно и може би така нагласяше нещата, че К’азз да не тръгне напред и да застане в строя. Тя потупа Черния по крака и махна на Пустошта да идва.

— Смяна!

Черния се извъртя и Пустошта бе твърде изненадан. Той обаче скокна напред, отблъсна стволовете на копията, за да се намести, и се настани с цялата си тежест. Мършавата го гледаше преценяващо с присвити очи.

Преследвача дойде, докосна Кайл по ръката и посочи кръста му:

— Действай с това.

Кайл погледна към закачения на кръста му меч, поставен в прекалено голяма ножница. Дарът, поднесен му от Оссерк; дори не го беше изваждал.

— Не смея — викна той в отговор.

— Трябва! — възрази Преследвача.

Кайл сви рамене.