![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— К’во…?
Пехотинецът погледна другия, станал прав, как се олюлява изтощен.
— Миризливка? През всичките години… никой от нас не го е знаел?
Рязко проблясване на гняв по удареното и изпонарязано лице на човека. Той издаде брадичка напред.
— Какво от това?
— Нищо. Просто ме изненадва.
Двамата се наведоха и опитаха да събират паднало оръжие, но не успяха да се наведат достатъчно и се отказаха, а после се обърнаха и се отправиха към бойното поле. Накуцваха, изопваха гърбовете си, спираха се от време на време, за да си поемат дъх, кашляха. Улен, Мос и охраната му ги следваха и се споглеждаха учудено.
— Ами ти? — попита Миризливката стария ветеран.
— Не ти трябва да знаеш.
— Какво?
— Не.
— Хайде де.
Старият ветеран спря и се наведе. Повдигна му се, той се задави, после подсмръкна и изплю сополите.
— Не.
— Патладжана?
— Не.
— Измамника?
— Не!
Улен изгледа капитан Мос, който вървеше и притискаше опакото на ръката си към своята захилена уста.
Върнаха се и видяха малазански, талийски и фаларски войници, строявани във фаланги от очуканите и окървавени Урко и Славния зъб. Четиримата стари ветерани се поздравяваха един друг с мощни тупания по гърбовете. Тогава, за ужас на Улен, Славния зъб и Урко му отдадоха чест и се усмихнаха злобно един на друг. Той отвърна на поздрава им и го отмахна.
— Не, ти командваш, Урко.
— Не. Още не сме приключили. Тези тук се изнесоха, но имаме още цял отряд гвардейци. Окопали са се на един хълм. Юмрук Д’Еббин, останалите му сили и уикците са ги заклещили. Време е и ние да се включим. Аз ще съм с едната от частите. Можеш да ръководиш. Поздравления, началник.
Четиримата ветерани отидоха да се присъединят към частите си и оставиха Улен пред последния останал му войник. Той потърка с ръка смазания си, болезнен врат и се почувства изцеден.
— Добре… намерете кон и съобщете на Юмрук Д’Еббин, че идваме.
Войникът отдаде чест и отърча. Роговете изсвириха общо настъпление. След известно объркано пренареждане колоните потеглиха на юг. Полунощ преваляше. Огньовете бяха угаснали и полето представляваше тъмен оплетен ужас от паднали усукани тела, строшено оръжие и ранени умиращи коне.
Застанал до Мос, Улен внимателно потегли на юг. След известно време капитанът се наведе към него и притеснено се огледа. Страшните белези по лицето му изглеждаха пресни и посинели.
— Къде е щабът ви?
— Разпръсна се.
— Трябва ви по-сериозна охрана — и той посочи настрани. — Трябва да се присъединим към тази колона.
Улен сви рамене:
— Ако смятате, че ще е добре.
Другият обаче се спря. Ръцете му застанаха на яките дръжки от слонова кост на сабите му.
— Нещо…
Около тях се завихри прах. Улен засенчи поглед и потръпна.
— Капитане?
Звън от разменени удари, желязо стържеше в желязо. Улен се запипка да извади меча си с лявата си ръка. Тогава — удар в гърба като удар на чук. Дълбоко в него проникна студено желязо. Зина за въздух, обърна се и видя жена — дългата й бяла коса се вееше на вятъра, очите й бяха присвити, устните ръмжаха нещо. Сребристосив проблясък, главата се килна, падна, бликна кръв, тялото подскокна. Улен също падна.
Звездното нощно небе. После над него се наведе капитан Мос, каза нещо, но Улен можеше да чуе само как ударите на сърцето думкат в ушите му. Не можеше да диша! Напрегна се, но нищо не можеше да проникне в пламналите от болка бели дробове. Проклятие! Това не беше добре.
Ами…
Не можеше ли…
Разбеснелите се удари на сърцето се забавиха. Нощта се приближи, затъмни лицето на Мос и мърдащата му уста. Един удар прозвуча като бавния отзвук от тежък чук.
Чакай…
Трета глава