Зовът на барабана [bg]

— Не е!

Тя го удари по ръката, за да го накара да млъкне.

— Ти говориш за страх; знаеш какво е. Е, аз бях страхливка. Трябваше да се бия, не биваше да му позволявам… но се изплаших от него. Ако бях по-смела, това нямаше да се случи. Но не бях, изплаших се! И сега съм още по-изплашена — каза тя, гласът ѝ пресекна. Пое дълбоко дъх да се успокои и опря ръце на сламата.

— Не можеш да ми помогнеш, нито мама може и аз не мога да сторя нищо. И Роджър… — гласът ѝ отново пресекна и тя прехапа силно устна, потискайки сълзите.

— Бриана… a leannan… — Той понечи да я успокои, но тя се отдръпна, свила ръце над корема си.

— Все си мисля… ако го убия, поне ще сторя нещо. Това е единственото, което мога да сторя. Ако… ако ще умра, поне да го отнеса със себе си, а ако не умра… тогава може би ще забравя, ако той е мъртъв.

— Няма да забравиш. — Думите бяха жестоки и безкомпромисни — като удар в корема. Той още държеше чашата със сайдер. Сега наклони глава и го изпи, като че насила.

— Но няма значение. — Остави чашата с делова решителност. — Трябва да ти намерим съпруг и щом бебето се роди, няма да имаш време да мислиш за това.

— Какво? — Тя зяпна насреща му. — Как така ще ми намериш съпруг?

— Ами ще ти трябва, нали? — каза той с лека изненада. — Детето трябва да има баща. А щом не щеш да ми кажеш името на онзи, който ти изду корема, за да го накарам да си поеме дълга…

— Нали не мислиш, че ще се омъжа за онзи, който ми стори това? — Гласът ѝ отново пресекна, този път от изумление.

А неговият стана по-остър.

— Ами, мислех си… че може би малко си играеш с истината, а? Може да не е било точно изнасилване; може да не ти е харесало и да си избягала… и после да си измислила всичко. Все пак нямаш никакви белези. Не мога да си представя как мъж ще принуди момиче с твоя ръст, ако никак не си била съгласна.

— Мислиш, че лъжа?

Той изви цинично вежда. Тя яростно замахна, но той хвана китката ѝ.

— Е, стига де — рече укорително. — Не си първата, която се е измъкнала и се е опитала да скрие това, но… — Хвана и другата ѝ китка и ги дръпна рязко. — Не е нужно да вдигаш толкова врява. Или пък си го искала, но той те е отхвърлил? Така ли беше?

Тя се извъртя в хватката му, натисна с цялата си тежест и вдигна коляно. Той се извърна само леко и коляното ѝ се удари в бедрото му, а не в уязвимата плът между краката му, където се целеше.

Сигурно го заболя, но той не отслаби натиска върху китките ѝ. Тя се въртеше и риташе, проклинайки полите си. Изрита го силно в пищяла поне два пъти, но той само се засмя, сякаш смяташе борбата ѝ за смешна.

— Само това ли можеш? — Тогава я пусна, но само за да хване китките ѝ с една ръка. С другата започна да я гъделичка по ребрата.