Спомен за светлина

- Търсеше преливащи - прошепна Файле на Мандевин.

- Светлината да ни е на помощ - промълви в отговор той.

Чакането беше непоносимо. Най-после една пълна жена в бяло облекло се приближи и отвори портал. Аравайн им ревна да стават и ги подкани да тръгват. Олвер се вля в колоната до Файле и прекрачиха от земята с червена пръст и мразовит въздух в някакво място, където миришеше на изгоряло.

Озоваха се в разхвърлян лагер, пълен с тролоци. Над огнища наблизо вряха няколко големи казана. Точно зад лагера стръмен склон водеше нагоре към някакво широко плато. От върха му се вдигаха стълбове дим и оттам, някъде отляво, се носеше далечният шум от битка. Когато извърна очи от склона, момчето видя в далечината тъмните очертания на висок и тесен планински връх, издигащ се от плоската равнина като свещ на средата на маса.

Отново погледна нагоре по склона и сърцето му подскочи. От върха на склона надолу се затъркаля тяло, все още стиснало в ръка знаме - знаме с голяма червена ръка. Бандата на Червената ръка! Мъжът и знамето паднаха сред група тролоци, които ръфаха цвърчащи късове месо около лагерния огън. Искри се разлетяха във всички посоки и разгневените зверове издърпаха натрапника от пламъците, но на него вече отдавна му беше все едно какво ще правят с плътта му.

- Файле! - прошепна Олвер.

- Виждам. - Вързопът й криеше торбата с Рога на Валийр. Файле добави, повече на себе си: - Светлина. Как ще стигнем до Мат?

Отдръпнаха се настрани, докато останалите от групата им минаваха през портала. Имаха мечове, но ги носеха увити във вързопи като стрели, в торби, на гърбовете на няколко от мъжете като резервни припаси за бойното поле.

- Кръв и пепел - прошепна Мандевин. От една кошара наблизо се чуваха тихите вопли на пленници. - Сигурно ще ни сложат там вътре. Можем да се измъкнем през нощта.

Файле поклати глава.

- Ще ни вземат вързопите. Оставаме без оръжие.

- Какво правим тогава? - Мандевин погледна към няколкото минаващи покрай тях тролоци, помъкнали трупове, събрани от фронтовите линии. - Започваме бой? Надяваме се лорд Мат да ни види и да прати помощ?

Не беше кой знае какъв план според Олвер. Да, той искаше да се бие, но тия тролоци бяха _големи_. Един мина покрай тях и главата му с вълчата муцуна се извърна към него. Очите, които можеше да са на човек, го изгледаха от глава до пети все едно, че беше гладен. Олвер се дръпна назад и посегна към вързопа си, където беше скрил ножа.

- Ще побегнем - прошепна Файле, след като тролокът ги подмина. - Пръскаме се в десет различни посоки и ги объркваме. Може би неколцина от нас ще се спасят… Защо се бави Аравайн? - попита намръщено.

Още докато го казваше, Аравайн прекрачи през портала. Жената в бялото, която беше преляла, излезе след нея - и тогава Аравайн посочи Файле.