Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан се превърна в съвършената дъщеря.
Мълчеше си, особено в присъствието на татко. Прекарваше повечето дни в стаята си, седнала до прозореца. Четеше и препрочиташе едни и същи книги и рисуваше отново и отново едни и същи предмети. Досега татко на няколко пъти беше доказвал, че няма да я докосне, ако го ядоса.
Ала нараняваше другите вместо нея.
Позволяваше си да свали маската единствено, когато беше с братята си, когато татко не можеше да чуе. Тримата ѝ братя често я придумваха — някак отчаяно — да им разказва разни истории от книгите. Само за тях тя измисляше шеги, вземаше на подбив татковите посетители и измисляше невероятни приказки край огнището.
Колко нищожен начин да отвърнеш. Чувстваше се страхливка, задето не прави повече. Ала сигурно… сигурно нещата вече щяха да потръгнат по-добре. Действително, когато ардентите въведоха Шалан повече в сметките, тя забеляза някаква проницателност в начина, по който татко прекрати натиска на другите светлооки и почна да ги настройва един против друг. Впечатляваше я, но и я плашеше неговото домогване до властта. Положението му се подобри още повече с намирането на нови мраморни залежи в земите му. Така той се сдоби със средства да поддържа своите обещания, подкупи и сделки.
Навярно заради това пак щеше да се смее. Навярно това щеше да пропъди мрака от очите му.
Не стана така.
— Тя е прекалено нископоставена, за да се жениш за нея — заяви татко и остави чашата. — Няма да го приема, Балат. Ти ще прекратиш връзките с тази жена.
— Тя е от добро семейство! — възрази Балат и се изправи, опрял длани на масата. Беше обед и от Шалан се очакваше да присъства, а не да е горе в стаята си. Седеше настрани, на своя маса. Балат беше срещу татко, на високата трапеза.
— Татко, те са твои васали! — сопна се той. — Ти самият си ги канил на вечеря с нас.
— Брадвохрътите ми също се хранят в краката ми. Не позволявам на синовете ми да ги ухажват. Домът Тавинар далеч не е достатъчно устремен към властта, та да се сродяваме с него. Виж, за Суди Валам си струва да се помисли.
Балат посърна.
— Дъщерята на Върховния принц? Не говориш сериозно. Та тя е над петдесетгодишна!
— Няма мъж.
— Понеже съпругът ѝ загина в дуел! Все едно, Върховният принц никога не би одобрил.
— Мнението му за нас ще се промени — каза татко. — Сега ние сме богато семейство, с голямо влияние.
— Но все още главата на семейството е убиец — отвърна Балат.
Отиде твърде далече!, помисли Шалан. От татковата страна на масата, Луеш сплете пръсти пред себе си. Новият иконом имаше лице като добре износена ръкавица, очукано и сбръчкано на най-използваните места — където се чумереше.
Татко бавно се надигна. Този негов нов гняв, студеният гняв, ужасяваше Шалан.
— Новите ти кутрета — подзе той. — Ужасно е, че при последната буря пипнаха някаква болест. Трагично. За нещастие, трябва да бъдат умъртвени.
Даде знак и един от новите му пазачи, човек, когото Шалан не познаваше добре, излезе навън, вадейки сабята от ножницата.
Шалан замръзна. Дори Луеш се угрижи и тури ръка на мишницата на татко.
— Мръсник такъв — продума Балат и пребледня. — Ще те…
— Ще ме какво, Балат? — попита татко, отърси се от дланта на Луеш и се приведе към сина си. — Хайде. Кажи го. Ще ме предизвикаш ли? Не мисли, че няма да те убия, ако го сториш. Виким може и да е жалка развалина, но ще свърши същата работа като теб за нуждите на този дом.
— Хеларан се е върнал — съобщи Балат.
Татко застина с длани на масата и не помръдна.
— Видях го преди два дни — продължи Балат. — Прати човек при мен и аз отидох в града да го видя. Хеларан…
— Това име няма да се изрича в тази къща! Сериозен съм, Нан Балат! Никога.
Балат посрещна погледа му и Шалан отброи десет удара на разтуптяното си сърце, преди той да се откаже и да отмести очи.
Татко седна, видимо изнурен, а Балат излезе крадешком от залата. Настана пълна тишина. Шалан бе твърде уплашена да говори. Татко най-сетне стана, бутна стола назад и си тръгна. Луеш се изниза не след дълго.
Така Шалан остана сама с прислугата. Боязливо се надигна и последва Балат.
Той беше в кучкарника. Пазачът бе действал бързо. Новото кучило брадвохръти лежаха мъртви в локва виолетова кръв на каменния под.
Шалан насърчаваше брат си да ги развъжда. С времето Балат се справяше по-добре с бесовете си. Рядко нараняваше животно, по-едро от кремлинг. Сега седеше на някакъв сандък, свел ужасено поглед към трупчетата. По земята около него се тълпяха духчета на болката.