Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Металната врата на кучкарника издрънча, когато Шалан я отвори. Щом приближи до печалните останки, тя вдигна скритата ръка пред устата си.
— Пазачите на татко — продума Балат. — Сякаш са чакали сгоден случай да направят нещо подобно. Не ми харесва новият му отряд. Онзи Леврин с гневните очи и Рин… той ме плаши. Какво изобщо стана с Тен и Беал? Войници, с които можеш да се пошегуваш. Почти приятели…
Шалан сложи ръка на рамото му.
— Балат. Наистина ли видя Хеларан?
— Да. Заръча ми никому да не казвам. Предупреди ме, че когато замине този път, може дълго да не се върне. Каза ми… каза ми да наглеждам семейството. — Балат зарови глава в ръцете си. — Аз не мога да съм като него, Шалан.
— Не е и нужно.
— Той е храбър. Той е силен.
— Той ни изостави.
Балат вдигна поглед. По лицето му се стичаха сълзи.
— Навярно е бил прав. Навярно това е единственият начин, Шалан.
— Да напуснем дома си?
— Какво толкова? Прекарваш всеки ден заключена и излизаш, само за да може татко да те показва. Юшу пак се е хванал с комара — знаеш, че е така, макар сега да е по-умен. Виким говори, че ще става ардент, обаче не знам татко ще му позволи ли. Виким е застраховката му.
За нещастие, това беше добър довод.
— И къде да идем? — попита Шалан. — Нямаме нищо.
— Аз и тук нямам нищо — отвърна Балат. — Няма да се откажа от Ейлита, Шалан. Тя е единственото красиво нещо в живота ми. Ако се налага да живеем във Веденар като хора от десети дан и аз да работя като пазач или нещо подобно, ще го направим. Не ти ли се струва по-добър живот от това? — Той посочи мъртвите кутрета.
— Може би.
— Ще тръгнеш ли с мен? Ако взема Ейлита и замина? Можеш да си писар. Да се издържаш сама, да се освободиш от татко.
— Аз… Не. Аз трябва да остана.
— Защо?
— Нещо владее татко, нещо ужасно. Ако всички си тръгнем, оставяме го на това нещо. Някой трябва да му помогне.
— Защо толкова го защитаваш? Знаеш какво направи той.
— Не го направи.
— Не можеш да си спомниш — възрази Балат. — Казвала си ми толкова пъти, че умът ти отказва. Видя го да я убива, но не искаш да признаеш. В името на Бурята, Шалан, ти си също толкова разбита, колкото са Виким и Юшу. Колкото… колкото съм и аз понякога…
Шалан се отърси от вцепенението.
— Няма значение. Ако заминеш, ще вземеш ли и Виким и Юшу с теб?
— Не бих могъл да си го позволя. Особено за Юшу. Ще се наложи да живеем скромно, а аз нямам вяра, че той… знаеш. Но ако ти дойдеш, може да е по-лесно един от двама ни да намери работа. По-добра си в писането и изкуствата от Ейлита.
— Не, Балат — отговори Шалан и се уплаши колко силно част от нея иска да се съгласи. — Не мога. Особено ако Юшу и Виким останат тук.
— Разбирам. Може би… може би има и друг начин да се измъкнем. Ще си помисля.
Шалан го остави в кучкарника, притеснена да не би татко да я свари тук и да се ядоса. Влезе в къщата. Не можеше да се отърве от усещането, че опитва да удържи цял някакъв килим, а още дузина хора го нищят от всички страни.
Какво ще се случи, ако Балат замине? Той отстъпваше при караниците с татко, но поне се противеше. Виким просто изпълняваше каквото му се каже, а Юшу още беше объркан. Просто трябва да го преживеем, каза си тя. Да спрем да дразним татко, да му дадем да се отпусне. Тогава той ще се върне…
Качи се по стъпалата и подмина вратата на татко. Тя беше леко открехната и както винаги от ковчежето на стената грееше светлина. Шалан чу гласа му вътре.
— … намерѝ го във Валат — говореше татко. — Нан Балат твърди, че го е срещнал в града. Този град трябва да е имал предвид.
— Ще бъде изпълнено, Сиятелни господарю. — Този глас. Това беше Рин, началникът на новите пазачи на татко. Шалан отстъпи и надникна в стаята. Ковчежето грееше иззад картината на задната стена и ярката светлина се лееше през платното. За Шалан тя беше почти ослепителна, но мъжете вътре явно не бяха способни да я видят.
Рин се поклони на татко с ръка на меча.
— Донеси ми главата му, Рин — нареди татко. — Искам да я видя с очите си. Той е човекът, който може да провали всичко това. Изненадай го, убий го, преди да успее да призове Меча си. Оръжието ще бъде твое за награда, докато служиш на дома Давар.
Шалан се отдръпна от вратата, преди татко да вдигне поглед и да я забележи. Хеларан. Татко току-що заръча убийството на Хеларан.
Трябва да направя нещо. Трябва да го предупредя. Как? Можеше ли Балат да се свърже с него отново? Шалан…
— Как смееш? — продума женски глас в стаята.