Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Най-сетне слезе от леглото и отиде да си налее нещо за пиене от бутилката, която се охлаждаше в кофичка в съседната стая. Като наближи обаче, нещо я затегли. Погледна през рамо в спалнята и видя, че образът на Воал е взел да се замъглява като размазани щрихи с молив.
Проклятие. Ама че неудобно. За да поддържа зрителната измама, Шалан трябваше да предостави постоянен източник на Светлина на Бурята. Върна се в спалнята и остави една сфера на пода, в стъпалото на Воал. Когато се отдалечи, образът отново стана неясен, подобно на мехур, който ей сега ще се пукне. Шалан се обърна, тури ръце на кръста и се вторачи във Воал, която се размаза напълно.
— Дразнещо! — сопна се тя.
Шарка избръмча.
— Съжалявам, че твоите тайнствени богоподобни сили не се проявяват начаса така, както ти би желала.
Шалан се позачуди.
— Мислех си, че не разбираш хумора.
— Да. Просто обяснявах… — Той позамълча. — Забавен ли бях? Сарказъм. Бях саркастичен. По случайност!
Изглеждаше изненадан, даже щастлив.
— Май се учиш.
— От връзката е — обясни той. — В Морето на сенките не общувам по този начин, по този… човешки начин. Връзката с теб ми дава средствата да се проявя във Физическото царство като нещо повече от немислещо проблясване. Ммм. Свързва ме с тебе, помага ми да общувам като тебе. Очарователно. Ммм.
Намести се като тръбящ брадвохрът, съвършено самодоволен. И тогава Шалан забеляза нещо.
— Не светя. Задържах много Светлина, а не светя.
— Ммм… Голямата зрителна измама превръща една стихия в друга. Храни се от твоята Светлина на Бурята.
Шалан кимна. Светлината на Бурята, която тя бе задържала, подхранваше образа и извличаше от нея остатъка, който обичайно се рееше над кожата ѝ. Това можеше да се окаже полезно. Когато Шарка се покатери на леглото, лакътят на Воал — който се намираше най-близо до него — стана по-ясен.
Шалан се свъси.
— Шарка, приближи се до образа.
Той се подчини и мина по покривката на леглото до Воал. Образът се избистри. Не напълно, обаче имаше видима разлика.
Шалан приближи и в нейно присъствие образът изведнъж стана съвсем ясен.
— Можеш ли да задържаш Светлина? — обърна се тя към Шарка.
— Аз не… Искам да кажа… Въвеждането е пътят, по който аз…
— Ето — рече Шалан и притисна дланта си в него, заглушавайки думите му до раздразнено жужене. Усещането беше странно, все едно е затворила ядосан кремлинг под завивките. Вкара малко Светлина в него. Когато вдигна дланта си, от Шарка се проточиха следи от нея като пара от фабриал за подгряване на храна.
— Ние сме свързани. Моят образ е и твой образ. Ще ида да си налея питие. Виж дали можеш да предотвратиш разпадането на образа.
Върна се в дневната и се усмихна. Шарка, все още бръмчащ от раздразнение, се спусна по леглото. Тя не го виждаше — леглото ѝ пречеше — но предположи, че е отишъл в краката на Воал.
Получи се. Образът се запази.
— Ха! — рече Шалан и си наля чаша вино. Върна се и се отпусна върху леглото; да се просне с чаша червено вино в ръка не ѝ се видя разумно. Погледна над ръба към Шарка, който седеше под Воал. Светлината на Бурята го правеше видим.
Ще трябва да взема това под внимание, помисли Шалан. Да правя образи, в които той да се скрива.
— Получи се? Откъде знаеше, че може да се получи?
— Не знаех — отговори Шалан и отпи глътка вино. — Предположих.
Пийна още веднъж, докато Шарка бръмчеше. Ясна не би одобрила. Науката изисква остър ум и бодри сетива. Това не се свързва с алкохола. Шалан допи виното наведнъж.
— Ето — каза тя и протегна ръка надолу. Следващото действие дойде от само себе си. Тя имаше връзка с образа, имаше връзка и с Шарка, следователно…
Натисна Светлината и прикрепи образа към Шарка, както често прикрепяше образите към самата себе си. Сиянието на Шарка помръкна.
— Повърви малко наоколо — рече тя.
— Аз не вървя… — възрази Шарка.
— Знаеш какво искам да кажа.
Шарка се раздвижи, а с него се раздвижи и образът. За съжаление, не вървеше. Просто някак се плъзгаше. Както светлината се отразява върху стената от лъжицата, която небрежно въртиш в ръката си. Все пак Шалан се поздрави. След като толкова дълго не успяваше да извлече звук от някое от творенията си, това откритие ѝ се стори важна победа.
Можеше ли да го накара да се движи по-естествено? Седна със скицника и почна да рисува.
61
Покорство