Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тук Фани спря, за да заплаче, и рече:
— Ох, ох, милият папа! Какъв истински джентълмен беше! Какъв контраст с бедния чичо!
— Добричкото ми мишле ще трябва да се развлече след това тежко изпитание — продължи тя. — Също и след дългите грижи по Едуърдовата болест, грижи, които още не са свършени и които може да продължат още известно време, нещо, което обърква всички ни, като бави уреждането на татковите работи. За щастие обаче книжата у пълномощниците му тук са запечатани и заключени, както ги е оставил, когато провидението го доведе в Англия, и работите му са подредени така, че могат да почакат, докато брат ми възстанови достатъчно здравето си в Сицилия, та да може да дойде насам и да се разпореди и изпълни каквото трябва.
— По-добра болногледачка от Еми не би могъл да си намери — осмели се да каже мистър Спарклър.
— По чудо мога да се съглася с тебе — отвърна жена му и обърна клепките си малко към него (изобщо тя говореше, като че ли отправяше думите си към мебелите в гостната) — и мога да повторя думите ти. Той не би могъл да си намери по-добра милосърдна сестра. Навремени милото ми дете става малко отегчително за един по-пъргав ум, но като милосърдна тя е самото съвършенство. Най-добрата Еми на света!
Мистър Спарклър се позабрави след последния си успех и забеляза, че Едуърд, ей богу, добре го е загазил този път, мойто момиче.
— Ако „загазил“ на жаргон означава „неразположение“, Едмънд — отвърна мисис Спарклър, — имаш право. Ако ли пък не, не мога да си кажа мнението на този варварски език, на който се обръщаш към Едуърдовата сестра. Че се е заразил някъде от малария — или когато пътувал денонощно до Рим, където пристигнал все пак твърде късно, за да завари бедния папа преди смъртта му — или при някои други нездравословни обстоятелства, — това е безсъмнено, ако имаш него пред вид. Същевременно извънредно нередовният му живот го е направил неиздръжлив.
Мистър Спарклър забеляза, че подобни случаи имало и с някои от нашите момчета в Западните Индии, които пипнали Жълтия Джек49. Мисис Спарклър отново притвори очи и не искаше да знае нито за нашите момчета, нито за Западните Индии, нито за Жълтия Джек.
— И така Еми ще трябва да се разсее след последиците от тези отегчителни и тревожни седмици — продължи тя, като отново вдигна клепки. — И най-после трябва да я спасим от някои унизителни чувства, които, зная, се таят в сърцето й. Не ме питай точно какви, Едмънд, защото няма да ти кажа.
— Няма да те питам, мила — каза мистър Спарклър.
— Така че ще има много неща да оправям у милото ми дете — продължи мисис Спарклър — и я чакам с нетърпение. Милинката ми пепеляшка! А колкото за работите на папа, интересът ми към тяхното уреждане не е от егоизъм. Папа беше много щедър към мене, когато се жених, и не очаквам почти нищо. Стига само да не е оставил някакво завещание в полза на мисис Дженеръл! Милият, милият папа!
Тя пак заплака, но името на мисис Дженеръл й подействува така ободрително, че веднага си избърса очите и рече:
— Едно обстоятелство много ме насърчи при болестта на Едуърд и ме кара да вярвам, че разумът му не е помрачен или духът му отслабнал (поне до смъртта на татко), и то е, че веднага дал заплатата на мисис Дженеръл и я отпратил да си върви. Поздравявам го за това. Много нещо бих му простила само загдето така бързо постъпи, точно както бих постъпила и аз!
Мисис Спарклър цяла сияеше от задоволство, когато се почука два пъти на вратата. Странно почукване! Тихо, сякаш се боеше да не вдигне шум и привлече нечие внимание. Продължително, сякаш лицето, което чукаше, се бе замислило така дълбоко, че забрави да спре.
— Ха! — рече мистър Спарклър. — Кон ли е?
— Не може да е Еми с Едуърд без предупреждение и без кола! — каза мисис Спарклър. — Виж кой е.
В стаята беше тъмно, но на улицата беше по-светло, защото бяха запалили лампите. Мистър Спарклър се наведе от балкона и главата му изглеждаше така голяма и тежка, че като че ли ей сега щеше да му наруши равновесието и да го повлече върху непознатия долу.
— Един човек е — каза мистър Спарклър, — обаче не мога да видя кой е.
Като помисли още, той пак се върна на балкона да погледне още веднаж. Щом долу отвориха вратата, влезе и съобщи, че като че ли познал цилиндъра на стария. И не грешеше, защото в този момент вратата се отвори и старият влезе с цилиндър в ръка.
49
Жълтата треска. — Б.пр.