Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Нищо не можеше да убеди капитана, че Флорънс е в състояние да се качи горе сама. Ако все пак бе успял да проумее това, той би счел, че правилата на гостоприемството ще бъдат възмутително нарушени, като й разреши да стори подобно нещо. Флорънс бе твърде отпаднала, за да настоява на своето, и той я пренесе на ръце, постави я на кушетката и я зави с широка наметка за вахта.
— Моя малка лейди! — рече капитанът. — Тук се намираш в такава безопасност, все едно, че си се качила на купола на черквата „Свети Пол“, а после стълбата е махната. Ти най-много се нуждаеш от сън и дано добре да се възползуваш от този балсам, за да успокоиш ранената си душа. А ако ти потрябва нещо, Радост за сърцето, което този скромен дом и град може да ти предложи, само кажи една дума на Едуард Кътъл, който ще стои на стража пред вратата, и ще му доставиш голямо удоволствие.
В заключение капитанът целуна ръката, която Флорънс му протегна, с галантността на странствуващ рицар и излезе на пръсти от стаята.
Той слезе в малката гостна и след бързо съвещание със самия себе си реши да отвори вратата на магазина за няколко минути и за всеки случай да се увери, че никой не се мотае отпред. И той я отвори, застана на прага, зорко се озърна на всички страни и огледа цялата улица през очилата си.
— Здравейте, капитан Джилс — чу той глас до себе си.
Капитанът се озърна и разбра, че докато е оглеждал хоризонта, мистър Тутс се е качил на кораба.
— Как си, приятелю? — рече капитанът.
— Благодаря, добре съм, капитан Джилс — отвърна мистър Тутс. — Знаете, че сега никога не бих могъл да бъда така добре, както бих желал. Не се и надявам някога да стана.
В разговор с капитана мистър Тутс никога не правеше по-явни намеци относно голямата тема в живота му поради споразумението помежду им.
— Капитан Джилс — рече мистър Тутс, — мога ли да имам удоволствието да поговоря малко с вас… много е важно.
— Ами виж какво, приятелю — започна капитанът и се отправи към малката гостна, — аз не съм съвсем свободен тази сутрин и затова, ако опънеш платната, аз няма да се обидя.
— Разбира се, капитан Джилс — отвърна мистър Тутс, на когото рядко му беше ясно какво точно иска да каже капитанът. — Точно това желая да направя — да опъна платната. Естествено.
— Щом е така, приятелю — каза капитанът, — направи го.
Капитанът така бе зашеметен от страхотната тайна, която таеше в момента — мис Домби сега се намира под неговия покрив, докато нищо неподозиращият Тутс седи простодушно насреща му, — че на челото му изби пот. Хванал колосаната си шапка в ръка, той бавно се заизтрива и не можеше да откъсне очи от лицето на мистър Тутс. Мистър Тутс, който, изглежда, също имаше тайни причини да се чувствува възбуден, бе до такава стенен обезпокоен от втренчения поглед на капитана, че като поседя известно време мълчаливо насреща му с безизразен вид, смутено въртейки се на стола, рече:
— Моля за извинение, капитан Джилс, да забелязвате нещо особено в мен?
— Не, приятелю — отвърна капитанът. — Не.
— Защото, нали разбирате — изкиска се мистър Тутс, — аз знам, че линея. Не се притеснявайте да говорите за това. Аз… аз искам да е така. „Бърджес и сие“ отново ми взеха мерките, толкова много съм отслабнал. Това е щастие за мен. Аз… аз съм доволен от това. Ако зависеше от мен, бих предпочел да се поболея. Аз съм чисто и просто едно животно, което пасе на тази земя, капитан Джилс.
Колкото повече мистър Тутс приказваше неща от този род, толкова повече капитанът потъваше в мисли за своята тайна и гледаше Тутс втренчено.
В своя смут и желание да се отърве от мистър Тутс капитанът имаше действително такъв уплашен и странен вид, че дори и с привидение да разговаряше, не би могъл да проявява такова голямо безпокойство.
— Ето какво исках да ви кажа, капитан Джилс — рече мистър Тутс. — Тъй като рано тази сутрин случайно се озовах насам… да ви призная, идвах да закуся. Що се отнася до съня, нали разбирате, аз изобщо не спя сега. Аз съм също като човек на нощна стража с тази разлика само, че на мен не ми плащат, а на него пък не му е толкова тежко на сърцето.