Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Флорънс можеше само по един начин да му благодари и да му покаже доверието си. Тя се притисна към този грубоват човек, у когото бе намерила пристан за нараненото си сърце, положи глава на рамото на капитана, обви ръце около шията му и щеше да падне на колене пред него да му благодари, но той отгатна намеренията й и я задържа, както подобава на истински мъж.
— Спокойно! — рече капитанът. — Спокойно! Много си отпаднала, за да стоиш права, хубавице моя, трябва отново да легнеш тук. Ето така!
Струваше си човек да се откаже от стотина забележителни гледки само да види как капитанът я вдигна, положи я на дивана и я зави с палтото си.
— А сега — продължи той — трябва да закусиш нещо, моя малка лейди, а също и кучето. После ще се качиш горе в стаята на стария Сол Джилс и ще си поспиш като ангел.
Когато спомена за Диоген, капитан Кътъл го потупа и Диоген отвърна на тази ласка благосклонно, но с известна раздвоеност. Докато се прилагаха спасителните мерки, Диоген много се двоумеше дали да се нахвърли върху капитана, или да му предложи дружбата си. Той даде израз на тази раздвоеност в чувствата си, като ту въртеше опашка, ту оголваше зъби, а от време на време изръмжаваше. Междувременно обаче всичките му съмнения се разсеяха. Стана ясно, че той гледа на капитана като на един от най-приятните хора и смята, че за всяко куче би било чест да се познава с него.
Давайки израз на тези свои чувства, Диоген не се откъсваше от капитана, докато той приготвяше чай и препичаше хляб и проявяваше жив интерес към домакинството. Напразни бяха обаче приготовленията, които направи капитанът за Флорънс, тъй като тя с мъка се опита да ги почете, но не бе в състояние да хапне нищо и непрестанно само плачеше.
— Е, какво! — рече съчувствено капитанът. — След като си поспиш, Радост за сърцето, ще насъбереш сили. А сега ще ти дам твоя пай, приятелю — обърна се той към Диоген. — И ти ще вардиш господарката си горе.
Макар че на Диоген слюнката му потече и очите му светнаха, когато закуската бе сложена пред него, той обаче не се нахвърли да яде лакомо, а наостри уши, втурна се към вратата на магазина и високо залая, като триеше муцуната си в прага, сякаш искаше да си изрови изход.
— Има ли някой там? — разтревожено запита Флорънс.
— Няма никой, моя малка лейди — отвърна капитанът. — Кой би могъл да стои там, без да чука! Успокой се, хубавице. Това са само минувачи.
Въпреки това Диоген продължаваше да лае и да трие муцуната си с бясно упорство. А когато спираше, за да се ослуша, изглежда, се изпълваше с нова увереност, защото пак се залавяше да трие муцуната си и да лае. Когато го накараха да продължи закуската си, той се върна неуверено, но още при първата хапка отново се втурна към вратата в нов пристъп на ярост.
— Някой може да се ослушва и озърта — прошепна Флорънс. — Някой, който ме е видял да влизам… който навярно ме е проследил…
— Не е ли младата жена, моя малка лейди, а? — осенен от блестяща идея, рече капитанът.
— Сузан ли? — попита Флорънс и поклати глава. — О, не! Сузан отдавна ме напусна.
— Надявам се, че не ви е изоставила? — каза капитанът. — Не казвай, хубавице, че младата жена е избягала от вас.
— О, не! — възкликна Флорънс. — Сузан е най-преданото създание на света.
Капитанът изпита голямо облекчение от този отговор и изрази задоволството си, като свали колосаната си шапка, изтри главата си със свитата на топка кърпа и безкрайно удовлетворен, отбеляза с грейнало лице, че така си и знаел.
— Сега вече се успокои, нали, братле? — обърна се капитанът към Диоген. — Никой не е имало там, моя малка лейди, господ да ви благославя.
Диоген не беше уверен в това. Вратата продължаваше да го привлича от време на време и той я обикаляше, сумтеше, ръмжеше и не можеше да забрави за предмета на своето безпокойство. Това обстоятелство, както и забелязаната от капитана умора и отпадналост у Флорънс го накараха да приготви спалнята на Сол Джилс, за да може Флорънс незабавно да се оттегли там. И затова той се качи веднага горе и като използува всички възможни средства подръка, я подреди така, както му подсказа въображението.
Там и без това бе много чисто. Капитанът, прибран човек, свикнал да подрежда всичко като на кораб, превърна леглото в кушетка, като го покри с чиста, бяла кувертюра. Той прояви не по-малка изобретателност, за да превърне тоалетната масичка в подобие на олтар, където наслага две сребърни лъжички за чай, саксия, телескоп, прословутия си часовник, джобно гребенче и една песнопойка — малка колекция от редки вещи, които правеха превъзходно впечатление. Като пусна завесите и оправи килимчетата на пода, капитанът с огромно задоволство огледа стаята и отново слезе в гостната, за да качи Флорънс в будоара й.