Света троица [Войните на Розите-2]

С приближаването на Коледа пътищата около замъка се изпълниха с онези, които кралското семейство бе поканило за дванайсетте дни на мир и празненства. Като че кралица Маргарет беше твърдо решена да не позволява болестта на съпруга ѝ да попречи на тържествата. Жонгльори, магове и певци се състезаваха за монетите по кръчмите, а всяка свободна стая в града беше ангажирана предварително, докато накрая дори конюшните се изпълниха с хъркащи гости. Театрални трупи пристигаха с шумни фанфари, възвестявани от собствените си слуги, и навлизаха в града натруфени и подредени в шествия — и всички те се надяваха да играят пред кралицата. Коледа беше най-големият празник в годината, който затъмняваше дори Великден и Света троица, и бе най-оживеният период в Уиндзор.

Тъй като кралят все още бе потънал в съновиденията си, тази Коледа нямаше запланувана процедура за народно лечение, когато позволяваха на болните да приближат до него и да докоснат ръката му. Дори и така най-тежко заболелите пристигаха, понеже нямаше към кого другиго да се обърнат. Прокажените и куците звъняха със звънци из улиците и се събираха заедно за защита, тъй като по един или двама местните хора можеха лесно да ги обградят и набият.

Хората с благородна кръв минаваха с конете си покрай магазините и уличните артисти, които се бореха за монети, и се отправяха към замъка и неговите удобства. Херцог Йорк управляваше страната от Лондон, но не можеше да привлече кралските графове, херцози и барони на коледните празненства. Изборът на гостите в Уиндзор беше изключителна привилегия на кралицата и съвсем не бе случайно, че поканите за четирийсет и четири благороднически рода изключваха присъствието на Йорк, Солсбъри и още пет-шест други, свързани със семейство Невил. Маргарет се чудеше дали да не прати едно до граф Уорик, по-младия Ричард Невил. Беше се запознала с него по време на обсадата на Лондон, когато Джак Кейд бе довел в града цяла армия. Тогава той я беше впечатлил, но неговият баща беше съветник на Йорк и тя, макар и със съжаление, реши, че лоялността му е извън нейното влияние.

Един или двама от гостите бяха изпратили извиненията си, защото бяха твърде стари или болни, за да пътуват. Ето че само за три дни трийсет и осем лордове заедно с придворните си пристигнаха в Уиндзор — една внушителна демонстрация на уважение, която достави на Маргарет огромно удоволствие. Тя нарочно излизаше, за да поздрави лично онези, на чиято подкрепа разчиташе най-много, давайки публично израз на уважението си към тях. Съвсем не беше маловажно, че не ги караше те да идват при нея, и задоволството им се виждаше ясно по зачервените бузи и гордите усмивки на съпругите им.