Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Все пак заемаш някаква ключова длъжност, предполагам? — попита Ричард.
— Аз съм най-обикновен човек, имал късмета да бъде призован да работи с хора с повече дарба от него.
— С повече дарба? В какъв смисъл?
— Ами, в пророчески, Господарю Рал.
Ричард и Калан скришом си размениха погледи.
Той се надвеси по-напред.
— Да не искаш да кажеш, че при вас има пророци, истински пророци — магьосници, родени с пророческа дарба?
Онзи се прокашля.
— Не точно, Господарю Рал, поне не като високия Пророк, който си имате тук и за когото толкова съм слушал. Не сме такива късметлии, въобще не става дума за сравнение. Извинявам се, ако съм създал погрешно впечатление. Ние сме миниатюрна и незначима страна. В сравнение с вашия Пророк, нашите имат нищожни способности. Но все пак правим каквото е по силите ни и във възможностите ни.
— Тогава кой управлява провинция Фаджин?
— Властелинът на нашия народ се нарича епископ Ханис Арк.
— Ханис Арк. — Ричард се отпусна назад на плюшения стол и скръсти крака. — И защо той не е тук?
— Не бих могъл да знам, Господарю Рал — примигна Лудвиг.
— Рядко се виждам с епископа. Той управлява от град Сааведра, докато аз живея и работя в малко абатство в планината, което не е много близо до града. С помощниците ми в абатството събираме информация от хората, които притежават достатъчно способности, за да бъдат навестявани от предсказания. Редовно изпращаме откъслеците пророчества на епископа, за да му помагаме да взема решения, важни за управлението на страната ни. Разбира се, ако попаднем на особено значими знамения, незабавно уведомяваме епископа. Това са единствените случаи, при които съм го виждал лично.
Зед направи въртеливо движение с ръка, за да подкани госта да стигне до същината на въпроса.
— Та значи този епископ…
— Ханис Арк.
— Да, Ханис Арк. Явно духовно лице, доколкото разбирам. Значи стои начело на религиозна секта?
Лудвиг поклати глава, сякаш притеснен, че за пореден път е създал погрешно впечатление.
— Титлата „епископ“ е чисто церемониална.
— Значи не става въпрос за религиозна секта, посветена на Създателя? — попита Зед.
Лудвиг обиколи лицата с поглед.
— Ние не се кланяме на Създателя. Не е възможно да се почита Създателят директно. Уважаваме го, благодарни сме за живота, който ни е дал, но не го боготворим. Би било самонадеяно от наша страна. Той е всичко, ние сме нищо. Той не комуникира със света на живота по толкова опростен начин, чрез директно общуване с нас, като ни чува или се вслушва в молбите ни.
Ханис Арк е духовният водач на провинция Фаджин. Той е нашата пътеводна светлина, може да се каже, а не е религиозен водач. Неговата дума е закон в Сааведра и другите градове на страната, както и в останалите части на нашата провинция.
— Ако неговата дума е закон — намеси се Калан, — тогава защо са му необходими предсказания, получени от твоето абатство? Искам да кажа, след като зависи от словата на хора, обсебени от видения, тогава той не управлява на практика, нали така?
— Майко Изповедник?
— Ако се обръща към хората, които получават видения, значи на практика не е водач на провинция Фаджин. Онези, които получават виденията — всъщност тяхната дума е закон. Те го управляват посредством виденията. — Калан изви вежда. — Не е ли така?
Лудвиг замачка тюбетейката между пръстите си.
— Ами… не бих…
— Това превръща теб в човека, който управлява провинция Фаджин — заключи тя.
Лудвиг енергично тръсна глава.
— Не, Майко Изповедник, не е така.
— А как е тогава? — попита тя.
— Създателят не говори директно на нас в света на живите. Ние не сме достойни за такава връзка. Единствените хора, които чуват гласа на Създателя, са луди.
Но от време на време той ни дава напътствията си под формата на пророчество. Създателят е всезнаещ. Той знае всичко, което някога се е случвало. Знае всичко, което някога ще се случи. Пророчеството е каналът, чрез който той разговаря с нас, чрез който той ни помага. След като той вече знае всичко, което ще се случи, ни разкрива част от познанието си посредством знамения.
Лицето на Калан беше станало безизразно — типичното лице на Изповедник, което Ричард познаваше прекрасно.
— Е — подхвана тя, — Създателят дава на хората тези видения, за да прерязват гърлата на децата си?
Лудвиг отместваше очи от Калан към Ричард и обратно към Калан.
— Може би той иска да ги избави от страшния край. Може би той проявява милост към тях.