Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Стига — каза си едва чуто.
С уверена крачка се приближи до тоалетката. Чаткането на подметките на сандалите й с препаски, които не бе имала сили да свали, преди да си легне, огласи тъмните кътчета на помещението.
Застанала пред тоалетката, напрегнала взор, увеличи фитила на лампата. Меката светлина победи мрака. Нямаше никого.
В огледалото видя само себе си, полугола, стиснала нож в ръка.
За всеки случай обиколи с уверена стъпка цялата стая. Не видя нищо. Огледа зад завесите, надзърна и зад огромните мебели. И там беше празно. И как иначе? Ричард бе проверил стаята, преди да я остави да си почива вътре. Тя бе свидетел как той огледа навсякъде. Кара и гвардейците пазеха пред вратата. Пиле не можеше да прехвръкне.
Извърна се към високия, изящно гравиран гардероб и отвори масивните врати. Без да се замисли, взе чиста рокля и я облече. Не беше сигурна, че другата, която бе свалила, преди да легне, подлежи на изпиране. Беше трудно да се измие кръвта на деца от бяла рокля. В Двореца на изповедниците в Ейдиндрил имаше хора, които знаеха как да се грижат за роклите на Майката Изповедник. Сигурно и в наследствения дом на Рал имаше хора, вещи в почистването на кръв.
При мисълта за източника на тази кръв я обзе гняв, не съжаляваше за смъртта на майката.
Сепна се и за пореден път се замисли защо онази жена умря толкова светкавично. Калан не й бе дала такава заповед. Намерението й беше убийцата да бъде хвърлена зад решетките. Имаше още толкова въпроси, които би искала да й зададе, но не пред пълна с народ зала. Ако имаше нещо, в което Калан бе добра, то беше разпитването на хора, докоснати от силата й.
Хрумна й, че бе ужасно удобно жената да признае какво е сторила, да разкрие на Калан какво ще й се случи според пророчеството, а след това веднага да издъхне, като по този начин предотврати по-нататъшни въпроси.
След всичко това Калан бе убедена, че Ричард е прав — тук ставаше нещо. А след като е така, то значи жената е била просто марионетка, задвижвана от незнайна ръка.
При мисълта за Ричард на устните й грейна усмивка. Всяка мисъл за него караше сърцето й да пърха.
Щом отвори вратата на спалнята, завари Кара, скръстила ръце, облегната на рамката. Найда, друга Морещица, също беше там. Кара погледна Калан през рамо.
— Как си?
Калан се усмихна.
— Добре съм.
Кара се обърна и отпусна ръце.
— Господарят Рал ми заръча да те заведа при него, след като си починеш. Отиде да се види с абата.
Калан въздъхна уморено. Не й се срещаше с хора, но искаше да бъде с Ричард, а и самата тя би чула какво може да им каже човекът.
— Защо си толкова бледа? — изгледа я през присвити очи Кара.
— Просто съм малко отпаднала — Калан се вгледа в сините очи на Кара. — Би ли ми направила една услуга, Кара?
Кара се наведе напред и нежно хвана Калан за ръката.
— Разбира се, Майко Изповедник. Какво има?
— Би ли се погрижила да ни преместят нещата?
— Да ви преместят нещата? — Кара присви очи още повече.
— В друга стая — кимна Калан. — Не искам да спя тук тази нощ.
— Защо? — вторачи се изпитателно в нея Кара.
— Защото думите ти вкараха странни мисли в главата ми.
— Имаш предвид, че ти също си усетила някой да те наблюдава, така ли?
— Не знам. Бях уморена, сигурно съм си въобразила.
Кара мина покрай Калан и влезе в стаята, стиснала Агиела си. Найда, изваяна като статуя блондинка със същата плитка на гърба като всяка друга Морещица, я последва по петите. Кара дръпна завесите и надзърна зад мебелите, докато Найда преравяше гардеробите и надзърташе под леглото. Никоя от двете не откри нищо. Калан не мислеше, че ще открият каквото и да било, но наред с това беше наясно, че е безпредметно да разубеждава Морещица да не бъде толкова подозрителна.
— Намери ли някого в твоята стая? — попита Калан, щом Кара вдигна ръце на хълбоците и започна да оглежда стаята с гневно лице.
— Не — призна Морещицата.
— Ще се погрижа да пренесат нещата ви, Майко Изповедник — каза Найда. — Кара може да дойде с теб.
— Добре.
— Някакви предпочитания за спалня? — попита Найда.
— Не. Само не ми казвай коя си избрала, преди да ни заведеш там нощес.
— Значи някой те е наблюдавал — заключи Кара.
Калан я стисна над лакътя и я извъртя към вратата.
— Да вървим при Ричард.
Четиринадесета глава
РИЧАРД СТАНА, ЩОМ ВРАТАТА СЕ ОТВОРИ. С крайчеца на окото си видя как Калан се изправя до него, също забелязала Бенджамин да въвежда абата. Двете с Кара бяха пристигнали преди броени минути. Едва бе имал време да я попита как се чувства. Калан се беше усмихнала с отговора, че е добре.