Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Той обаче долови онзи отнесен поглед в очите й, който говореше друго. Каза си, че има достатъчно причини тя да се чувства разтревожена.
Ричард забеляза още и че Кара се придвижва половин крачка по-близо до Калан от обичайното.
Калан носеше безукорно бяла рокля на Майката Изповедник.
Кара бе облечена в червена кожена униформа.
Генерал Мейферт въведе загърнатия в дълго кожено палто мъж в уютната стая за срещи.
Бенджамин не пропусна да забележи промяната в облеклото на съпругата си, но не каза нищо.
Абатът свали черната си тюбетейка, под която се показа рошава руса коса, подкастрена на паничка. На лицето му имаше мека усмивка. На Ричард му се стори престорена.
— Господарю Рал — протегна ръка да го представи Бенджамин, — това е абат Лудвиг Драйър от провинция Фаджин.
Вместо да протегне ръка за поздрав, Ричард само кимна.
— Добре дошъл, абат Драйър.
Онзи огледа колебливо присъстващите.
— Благодаря, че ме приехте, Господарю Рал.
На Ричард му прозвуча странно. Мъжът не бе искал аудиенция. Беше повикан.
Зед, облечен в най-обикновена роба, стоеше от другата страна на Калан. Огромните прозорци, опасващи стената зад магьосника, вдясно от Ричард, хвърляха студена, отслабваща светлина върху ореховата ламперия и нишите, запълнени с библиотечни шкафове, украсени с богато орнаментирани декоративни колони. Няколко лампи започваха да преборват мрака с мекото си сияние.
Натан се бе върнал при Бердин, за да провери как върви подреждането на книгите. Ричард бе разположил гвардейците си отпред в коридора, не в стаята. Не му се щеше да притеснява излишно абата. В крайна сметка човекът бе представител на една от областите под опеката на Ричард, не на вражеска страна. При все това видът на облечена в червено Морещица, застанала на една ръка разстояние от Господаря Рал, едва ли можеше да остави госта безучастен.
Нещо повече, по-рано същия ден човекът се бе изказал доста настоятелно по въпроса за пророчествата. Когато жената се опита да убие Калан, извинението й за покушението беше видение за бъдещето. Ричард и Калан не се отнасяха със снизхождение към хората, които допускаха пророчествата да направляват живота им или ги използваха като извинение за причиняване вреда другиму. Тъй като бе присъствал на приема, абатът би трябвало да знае за отношението на двамата към тези неща и да е наясно, че не споделят обща позиция.
Ричард посочи един от удобните столове в другия край на ниската правоъгълна маса с черен мраморен плот, украсен със спирали бял кварц.
— Заповядайте, абате, седнете.
Онзи приседна на крайчеца на стола, гърбът му бе изопнат като струна, дланите скръстени в скута, тюбетейката увесена на палеца му.
— Моля ви, Господарю Рал, наричайте ме Лудвиг. Почти всички се обръщат така към мен.
— Добре, Лудвиг. С притеснение трябва да призная, че не знам почти нищо за родината ти. По време на войната единственото, което занимаваше всички нас, беше оцеляването ни. Нямаше време да научим повече за хората, които се биеха самоотвержено в нашите редици. Сега, когато угрозата вече я няма, двамата с Майката Изповедник се надяваме съвсем скоро да имаме възможност да обиколим всички страни от Д’Харанската империя. Понеже знаем съвсем малко за провинцията Фаджин, ще ти бъдем благодарни да ни разкажеш повече за земята, която управляваш.
Лицето на абат Драйър пламна.
— Господарю Рал, получил си грешна информация. Аз не стоя начело на моята родина.
— Значи не си управникът на провинция Фаджин?
— Мили създателю! Не съм.
Провинция Фаджин в Печалните територии беше една от малките области по периферията на Д’Хара. Ричард си зададе въпроса защо този, който управлява страната, не е тук. Това би било възможност да застане рамо до рамо с хората, които стоят начело на далеч по-големи земи и да получи правото да участва във вземането на решения, свързани с бъдещето на Д’Харанската империя.
Владетелите на близки и далечни земи бяха дошли да почетат тази важна сватба. Макар поводът да бе венчавката на Кара и Бенджамин, цялото събитие бе шанс за представителите на всички страни да се съберат и да се запознаят едни с други. Никой не би пропуснал такова забележително и безпрецедентно събитие. Ричард бе прекарал време с доста от гостите. Едва шепа владетели не бяха в достатъчно добро здравословно състояние, за да пътуват, поради което бяха изпратили свои представители. Някои от владетелите идваха с огромен антураж от посланици, официални лица и съветници.