66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
През онази вечер тя не успя да погледне Маркус в очите. Тези големи, доверчиви, честни, кафяви очи. Как да му каже, че майка му е лъжкиня? Още по-лошо — убийца.
Как щеше да продължи животът й, ако не може да погледне сина си в очите?
Идваше й да изрита кухненския стол и да изкрещи. Но не помръдна. Не трепна. Дори не вдигна чашата студено кафе към устните си.
Къде се бави Бьорн, по дяволите!?
Загледа се навън в сгъстяващия се мрак и там видя Габриел Орн, проснат на паважа при паркинга. От главата му течеше кръв и се смесваше с кишата.
Чу собствения си вик.
— Тихо, Харпа, тихо! — гласът на Бьорн бе спокоен и повелителен.
Харпа спря да крещи. И започна да хлипа.
Бьорн приклекна до Габриел.
— Мъртъв ли е? — прошепна Харпа.
Бьорн свъси вежди. По начина, по който опипваше гърлото на Габриел Орн, първо на едно място, а после на друго, Харпа разбра, че явно не намира пулс.
Тя извади телефона си.
— Ще повикам линейка.
— Не! — каза твърдо Бьорн. — Недей. Мъртъв е. Няма смисъл да викаме линейка за умрял човек. Ще ни тикнат в затвора.
— Хайде да се омитаме! — предложи Фрики.
— Не! Чакайте. Оставете ме да помисля — каза Бьорн. — Трябва ни единна версия.
— Няма как да разберат, че сме били ние — обади се Синдри. — Хайде да се махаме.
— Ще видят, че Харпа му е звъняла, точно преди Габриел да излезе — каза Бьорн. — От телефонната й сметка. Полицията ще я разпита. Може да е имало още някой при него. Някой, който знае, че Габриел отива на среща с Харпа.
— Не им казвай нищо, Харпа! — посъветва я Фрики.
— Божичко! — простена Харпа. Тя знаеше, че ще изпее всичко на полицията.
— Тихо! — сряза ги Бьорн. — Хайде да се успокоим. Трябва ни единна версия, алиби за всички ни. Но първо трябва да го изнесем оттук. Внимавайте да не си изцапате дрехите с кръв.
Синдри, Фрики и Бьорн завлачиха тялото на Габриел и го скриха между две коли.
— Харпа трябва да се появи в Б-5 — каза Исак. Другите го погледнаха. — Трябва да отиде там още сега и да вдигне някакъв скандал, за да я запомнят. Трябва да се скара с някого. С мен например. Двамата нищо не ни свързва. Полицията няма да се усъмни.
— Но къде е била досега? — попита Синдри.
— С мен — отговори Бьорн. — Запознахме се на демонстрацията. После се прибрахме заедно в апартамента на брат ми, но нещата се объркаха и тя се обади на старото си гадже. Искаше да се види с него.
— Харпа го чакаше в бара, но той така и не дойде — продължи Исак.
— Какво ще правим с тялото? — попита Синдри.
— Ще го преместя някъде — каза Бьорн.
— Трябва да изглежда като самоубийство — обади се Исак. — Знам ли, може да е скочил отнякъде. Или да се е обесил?
— Това е ужасно! — изстена Харпа. — Май ще повърна.
— Ще го закарам до морето да поплува — каза Бьорн. — Синдри, ти ще ми помогнеш. Така. Харпа, дай ми телефонния си номер. Ти отиваш в Б-5 с Исак, но трябва да влезете поотделно. Вдигни скандал, но гледай да не те изгонят. Трябва да останеш там възможно най-дълго. Аз ще се отърва от тялото и ще ти се обадя след един-два часа. Тогава можеш да дойдеш с мен в апартамента на брат ми. Там ще изпипаме подробностите на твоята версия.
Харпа кимна. Окопити се и тръгна към бар Б-5. Исак я последва, но по различен път.
Въпреки, че планът бе напълно импровизиран и имаше много слабости, той все пак свърши работа. Харпа не би могла да измисли нещо подобно. За това бяха нужни умът на Исак и спокойствието на Бьорн.
Оправи се добре с полицейските въпроси. Ако не беше Бьорн, Харпа би се пречупила под напрежението. Но той я зареди със сила и решителност да се придържа към версията си. А сега й се налагаше да мине още веднъж през същия ад, но този път не бе сигурна, че ще се справи толкова добре.
Чу шума на бързо приближаващ се мотор. Чу и как спира пред къщата й.
Сърцето й подскочи. Изтича навън и се хвърли в прегръдките на моториста, още преди да си е свалил каската.
— О, Бьорн, толкова се радвам, че си тук! — Харпа заплака.
Той свали каската си и я погали по косата.
— Спокойно, Харпа, няма страшно! Всичко ще се нареди!
Тя се отдръпна от него.
— Няма да се нареди, Бьорн! Аз убих човек! И ще отида в ада! Вече съм в ада!
— Ад няма — каза спокойно Бьорн. — Чувстваш се виновна, а не бива. Разбира се, лошо е да се убиват хора, но ти не си искала да го убиеш, нали? Беше нещастен случай. Много хора загиват така.
— Не беше нещастен случай! Аз го нападнах!
— Всичко стана, защото Синдри и онова хлапе те подкокоросаха. Те те накараха да му се обадиш и да го извикаш на среща. Нашата грешка бе, че ги послушахме. Харпа, погледни ме. Ти не си лош човек!