![Септемврийски светлини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/6/septemvrijski-svetlini-bg-download.jpg)
Септемврийски светлини [bg]
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: Мъглата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-492-1
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Септемврийски светлини [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако си дошла да видиш Исмаел, той не си е вкъщи — каза доктор Жиро. — Щом научи какво е станало с братовчедка му, скочи на платноходката си и отплава.
Лицето на Ирен побеля като тебешир, което не убягна от вниманието на лекаря.
— Момчето е добър моряк. Ще се върне.
Ирен отиде пеша до кея. Самотният силует на „Кюанеос“ се изрязваше сред мъглите, осветен от луната. Момичето седна на парапета и се загледа след платноходката, която държеше курс към островчето с фара. В този миг никаква сила на света не можеше да избави Исмаел от доброволно избраното усамотение. Ирен изпитваше желание да вземе някоя лодка и да последва момчето до пределите на тайния му свят, но същевременно разбираше, че всяка намеса от нейна страна би била безполезна.
Очите ѝ се наляха със сълзи, защото едва сега ужасът на произшествието връхлетя съзнанието ѝ с цялата си тежест. Когато „Кюанеос“ се стопи напълно в мрака, Ирен яхна отново велосипеда и пое към къщи.
Докато се носеше по шосето край плажа, ясно си представяше как Исмаел стои безмълвно на кулата на фара, останал насаме с мислите си. Спомни си многобройните случаи, в които самата тя се бе изолирала от света, изследвайки тайните кътчета на душата си. Това я накара да си обещае, че — каквото и да стане — няма да остави Исмаел да се лута по този път на сенките.
Тази нощ хапнаха надве-натри. Вечерята премина като мрачен ритуал, изпълнен с мълчание и неуловими погледи, докато Симон и децата ѝ се преструваха, че се хранят с апетит, преди да се разотидат по стаите си. В единайсет часа цялата къща бе притихнала и само една лампа светеше все още — нощната лампичка на Дориан.
Студен вятър нахлуваше през отворения прозорец на стаята му. Излегнат в кревата си и зареял поглед в мрака, Дориан се вслушваше в призрачния шепот на гората. Малко преди полунощ загаси лампата и отиде до прозореца. Тъмният листак се вълнуваше като море, рошено от вятъра. Момчето се втренчи във вихъра от сенки, танцуващи в горския гъсталак.
Долавяше нечие присъствие, което дебнеше в мрака.
Отвъд гората смътно се виждаше характерният силует на Крейвънмур. Правоъгълник от светлина очертаваше последния прозорец на северното крило. Изведнъж сред дърветата изникна трептящ златен ореол. Светлинка в гората — може би факел или фенер. Сепнато, момчето преглътна на сухо. Примигващото сияние ту се появяваше, ту изчезваше, описвайки кръгове в горските дебри.
Само след минута, нахлузил дебел пуловер и кожени ботуши, Дориан се спусна крадешком по стълбите и извънредно внимателно отвори входната врата. Нощта беше студена и ревът на морето в подножието на скалите огласяше тъмата. Момчето проследи с поглед лунната диря — сребрист пояс, който лъкатушеше към сърцето на леса. При мисълта за топлата и безопасна стая Дориан въздъхна и стомахът му се сви тревожно.
Припламващите светлинки пронизваха обвилата гората мъгла като бели карфици. Момчето направи стъпка напред, после друга — краката сякаш сами го водеха. Преди да се усети, горските сенки го обкръжиха отвсякъде, а Къщата на носа, която бе оставил зад гърба си, изглеждаше далече, безкрайно далече.
Нея нощ дори най-непрогледната тъмнина и най-дълбоката тишина на света не биха помогнали на Ирен да заспи. Точно в дванайсет тя най-сетне се отказа от опитите да подремне и запали нощната си лампичка. Дневникът на Алма Малтис лежеше до мъничкия медальон, който Ирен бе получила като подарък от баща си преди години — сребърна фигурка на ангел. Момичето взе дневника и отново го отвори на първата страница.
Познатият изящен почерк сякаш я приветства. Пожълтелият изтънял лист напомняше ръжена нива, развълнувана от вятъра. Плъзгайки бавно и внимателно поглед по редовете, Ирен навлезе отново в тайния лабиринт на спомените на Алма Малтис.
Щом обърна първата страница, магията на думите я пренесе в друг свят. Вече не чуваше грохота на вълните, нито шума на вятъра в гората. Мислите ѝ блуждаеха далече…
Снощи ги чух да се препират жестоко в библиотеката. Той ту ѝ крещеше, ту я умоляваше да го остави на мира, да се махне завинаги от къщата. Каза ѝ, че няма никакво право да съсипва така живота ни. Никога не ще забравя звука на онзи смях, който избухна зад стената — напомняше животински вой, изпълнен с ярост и омраза. Хиляди книги се сринаха от рафтовете с трясък, който отекна из целия дом. Нейният гняв нараства с всеки изминал ден. От мига, в който освободих тази адска твар от заточението ѝ, тя неспирно набира сили.
Нощем той бди като страж до леглото ми. Зная, страх го е, че ако ме остави сама дори за миг, сянката ще ме нападне. Отдавна не е споделял с мен какво му се върти в главата, но и не е нужно да ми обяснява. От седмици не е спал. Всяка нощ е кошмарно и безкрайно очакване. Наслагал е стотици свещи из цялата къща — опитва се да освети всяко кътче, да не би мракът да послужи за убежище на сянката. Само за месец сякаш е остарял с десет години.