Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Пазете си гърба! — извика някой зад Кайл, който се извърна и видя тъмна, усукваща се спирала от мазен пушек в далечния край на палубата.

— Лургман! — предупреди той.

Магът се обърна и изпсува.

— Гуглата да го вземе! Рапица! Призоваване!

Кайл се обърна и видя Рапицата и двамата гвардейци, които трябваше да пазят фланга му, заобиколени от курзански войници.

Магът избута Кайл напред.

— Имам нужда от време! Помогни ми!

Люспест, ноктест крак излезе от портала на Лабиринта. Отвътре надникна дълго лице, люспесто и маслиненозелено, подобно на лицето на насекомо. Кайл докосна острието на сабята до устните си. Вятърът да ме закриля! Пристъпи напред, приведен и готов да получи тежки удари.

Демонът, или каквото и да бе това същество, протегна ноктестата си ръка, сякаш за да хване Кайл, така че той замахна. Сабята отсече ръката и я запрати през борда. Създанието изпищя. Гореща струя сукървица пръсна в лицето на Кайл, той се дръпна поразен и примигна, за да изчисти очите си.

На стъпалата, откъм средната палуба се появиха курзански войници. Те видяха битката, която се водеше на горната палуба, и веднага изчезнаха.

Съществото стискаше чукана на отсечената си ръка, а от раната се виеше пушек. То вдигна здравата си ръка и разкри обгореното след ампутацията пънче. Челюстите на демона помръднаха и изщракаха. По някакъв начин Кайл разбра думите:

— Кой си ти, който ми причина това?

— Просто войник — отвърна Кайл, защото самият той нямаше представа какво бе направил току-що.

Стрели валяха около кораба, но отклонени някак си, така и не го достигаха. Пламъци се разляха над вълните и погълнаха кораба, който се заби в съда до този на Кайл. Демонът се изправи.

— Не бях предупреден, че ме чака някой с твоите способности. Но така да бъде. Нека двамата с теб премерим силите си.

Точно тогава съществото се разтопи или поне така се стори на Кайл. Люспите — или външният му скелет, или броня, се втечниха и разтекоха, сгърчиха се и се разпаднаха. Демонът падна на колене и преди черепът му да се огъне като нагорещен восък, на Кайл му се стори, че вижда ужас и изумление в черните му очи.

Кайл се обърна и видя Лургман, който се бе свлякъл на колене, с една провесена през планшира ръка. Помогна на мага да се изправи.

— Как направи това? — прошепна изумено той.

— И аз мога да те попитам същото — отвърна магът с немощен глас. От носа му шуртеше кръв. Очите му също бяха кървясали. Лургман ги присви и се обърна към водата. Кайл също погледна натам и видя, че курзанският маг беше заобиколен от мъже, които го подкрепяха. Шапката му я нямаше, а плешивата му глава лъщеше от пот.