Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Но оттогава много неща се бяха променили. Макар да бяха изминали само няколко кратки години, Кадгар беше развил както познанията, така и силата си. Външният му вид също беше променен и той се питаше дали поне веднъж някой от съвета няма да се изуми от госта си така, както той се изумяваше от тях. Все пак той замина като младеж, а се върна като старец, много по-възрастен, отколкото мнозина подозираха, че може да бъде.

Въпреки това Кадгар не беше в настроение за игрички. Беше уморен. Телепортира се до Даларан и, макар магията му да беше достатъчно мощна за подобна задача, все пак разстоянието не беше малко. Освен това бе стоял до късно, обсъждайки различни въпроси с Лотар за планирането на официалната стратегия за следващата седмица. Кадгар оценяваше заинтересоваността на бившите си учители относно наскорошните събития и смяташе, че трябва да знаят какво се бе случило в Азерот, но предпочиташе да си спести излишното театралничене и позиране в сянка.

Затова, когато най-накрая повдигна глава, той се загледа право във фигурата от лявата му страна.

— С радост ще докладвам, принц Кейл’тас — каза учтиво той. — Но ще се чувствам много по-удобно, ако виждам лицата на събеседниците си.

Той дочу тих възглас от другата си страна, но закачулената фигура, към която се беше обърнал, просто се засмя.

— Прав си, млади Кадгар — отвърна магьосникът. — На мен самия ми е трудно да разговарям с прикрити фигури.

С едно бързо движение елфският принц свали маскировката и се изправи открито в разкошната си виолетово-златна роба, дългата му руса коса падаше надолу под раменете му, а фините му черти изразяваха нетърпение.

— Така по-добре ли е?

— Много по-добре, благодаря — отвърна Кадгар, а после се обърна към останалите членове на съвета. — Ами вие? Не мога ли да видя лицето ви, лорд Крас? Лорд Кел’Тузад?

Лорд Антонидас не си беше направил труда да се крие и принц Кейл’тас също благоволи да свали маската си.

— Няма ли и другите да направят същото?

Антонидас седна на невидимия стол пред Кадгар и се засмя.

— Наистина, младежо, така е — съгласи се той. — Този въпрос е твърде сериозен за подобни дребни трикове, а ти вече не си пале, което да се заблуждава или диви на такива неща. Разкрийте се, приятели, и нека си дойдем на думата, преди да свърши денят.

Останалите магьосници се подчиниха, макар че някои изсумтяха недоволно, но след няколко секунди Кадгар виждаше ясно шестимата си събеседници. Той веднага разпозна Крас по слабото му телосложение и фините черти, а сребърната му коса бе прошарена тук-там с червени кичури. Кел’Тузад също му беше познат — внушителен, харизматичен мъж с тъмна коса и брада и странни кристални очи, които сякаш не гледаха към този свят. Другите двама — дундестият мъж и високата стройна жена, бяха непознати за Кадгар, макар че лицата им му напомняха смътно на някого. Вероятно се беше разминавал с тях в залите на Виолетовата цитадела, когато беше още ученик тук, и просто не е бил достатъчно важен, за да му обърнат внимание.