Мрачни дни [bg]

Скълдъгъри спря пламъците и отстъпи назад.

— Не върши работа — промърмори. — Никога нищо не върши работа.

Ярка светлина привлече погледа на Валкирия, тя се взря зад гърба на тромавата фигура, която някога беше Бату и зърна слънчевия блясък на портала.

— Изходът! — извика. — Отворен е!

— Най-добре тръгвай тогава — тъпо отвърна Скълдъгъри. Ръцете му висяха отпуснати и той беше спрял дори да отстъпва.

— Идвай! — викна момичето.

— Понякога умът си прави толкова жестоки шеги — промълви детективът.

Валкирия се гмурна край Безликия. Той бавно извърна глава след нея, после я забрави и пак се съсредоточи върху Скълдъгъри. Пътят на момичето до портала беше чист.

— Скълдъгъри!

— Ти не си истинска.

— Моля те!

Безликият вдигна ръка и Скълдъгъри тихо простена. Краката му се подкосиха и той се свлече на колене, всичките му кости се тресяха.

— Вършил съм ужасни неща — каза с последни сили.

По улицата към тях вече тичаха ездачи. Първите почти бяха стигнали портала. Валкирия не можеше да допусне да преминат през него. Ако ги видеше, Флетчър веднага щеше да го затвори и тя и Скълдъгъри щяха да останат пленници.

Закопча палтото си и хукна към светлината. Измести въздуха и изблъска двама ездачи от пътя си. Трети замахна към нея с острието си, но ръкавът на палтото блокира удара, а Валкирия изпрати в лицето на ездача цяла шепа пламък. Изрита го, а сенките от пръстена й блъснаха следващия в гърдите и го събориха. Друг ездач изникна зад гърба й и я стисна с лакът през гърлото. Момичето ритна назад и го улучи в бедрото, юмруците й се забиха в слабините му, после тя цялата се сви, преметна го през главата си и стъпи на шията му.

Обърна се и едно кроше се стовари право в бузата й. Валкирия се олюля, изгуби равновесие и падна. Един ездач посегна да я изрита, но петата й се заби в прасеца му, другият й крак се усука около неговия и притисна коляното му отзад. Момичето се извъртя рязко и ездачът изохка изненадано, когато падна по лице, съборен от хватката й. Валкирия се преметна още веднъж и чу как кракът му изпука. Ездачът закрещя от болка.

Със следващото движение момичето запрати огнено кълбо, което подпали кожените дрехи на друг ездач, който тъкмо се канеше да премине през портала. Той изписка и се завъртя безпомощно, но още и още ездачи се струпваха от всички посоки, Валкирия се заобръща във всички страни, вдигнала юмруци.

— Скълдъгъри! — изкрещя. — Помощ!

Тогава през портала пристъпи Чайна Сороуз.

Татуировките й грейнаха, когато разтвори ръце и стената от синя светлина помете всички ездачи, преди още да са разбрали какво става. Аленочервени светкавици посякоха друг ездач, който замахна напразно с острието си. Той залитна, Чайна заби чело в лицето му, после го остави да се гърчи и се обърна към приятелите му.