![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Валкирия се хвърли срещу друг ездач, който се опитваше да издебне Чайна в гръб. Дръпна рязко ножа от ръката му и с порив изтласкан въздух го заби в крака на следващия ездач, затичал се към нея.
— Скълдъгъри! — властно извика Чайна и с едно движение счупи китката на един ездач и заби пръсти в очите на втори.
Ездач издърпа косата на Валкирия, тя отстъпи назад и рязко го удари с лакът в носа.
— Там е — извика. — С Безликия!
— Скълдъгъри Плезънт! — кресна Чайна. — Излез тук веднага!
Валкирия покри глава с ръце, когато видя, че двама ездачи скачат едновременно към нея. Те обаче така и ме се стовариха отгоре й, момичето отвори очи и ги видя да висят неподвижно във въздуха един срещу друг с изненадани физиономии, а после отхвърчаха нанякъде, когато Скълдъгъри залитна навън през вратата, протегнал ръка пред себе си.
— И двете! — удивено рече той. — Халюцинациите никога не идват по двойки…
Валкирия го грабна за китката и го дръпна далеч от вратата точно в момента, в който Безликият посегна отвътре да го улови. Чайна задържа всички ездачи на разстояние, хвана другата ръка на Скълдъгъри и тримата заедно скочиха през портала.
Жълтата светлина блесна и изчезна, нещо се заплете в краката на Валкирия и тя падна. Вместо да тупне на сухата, покрита с пясък улица, се изтъркаля по мокра трева.
Примигна и седна, видя, че се е спънала в крака на Скълдъгъри и че са паднали и двамата. Чайна, изправена, както винаги, в пълното си достойнство, нареждаше на Флетчър да затвори портала. Валкирия видя как проходът между измеренията на секундата се сви и изчезна.
Изправиха се, а Флетчър излезе от начертания на земята кръг. Всички се вторачиха в Скълдъгъри, а той заоглежда руините на фермата наоколо.
— Мили Боже — каза тихо. — Вкъщи съм си.
— Как си? — попита Чайна. Чак сега Валкирия видя, че по дрехите на магьосницата има кръв и тя е много, много бледа.
Скълдъгъри рязко обърна глава към Чайна и помълча.
— Добре съм — отвърна. — Простреляли са те.
— Оправих се вече.
Флетчър пристъпи и му подаде черепа.
— Това май е твое.
Скълдъгъри пое главата с една ръка и се втренчи в нея.
— Красавец — промърмори. — Защо наоколо се въргалят хора в безсъзнание?
— Гилд прати неколцина агенти да ни спрат — отвърна Чайна. — Сигурно други пътуват насам.
— Ами няма да ги дочакаме — скелетът се обърна към Валкирия. — Ти ме спаси — каза.
— Така е — отвърна момичето.
Очакваше прегръдка. Не я получи.
— Браво — каза Скълдъгъри и закрачи към пътя.
14.
Най-важното
Дълбоко в съзнанието на Били Рей Сангуайн се криеше един въпрос, който от време на време го тревожеше. Колко от съюзниците си щеше да се наложи да убие, за да постигне целта си?
Сигурен беше, че няма да се наложи да убива Скарабей. Старецът се интересуваше от голямата картина, не от детайлите — гонеше отмъщение в тотален мащаб. Спрингхийлд Джак също едва ли щеше да му се пречка. Той просто искаше да си отмъсти наред на всички, които някога са го тормозили. Сангуайн напълно го разбираше.
Но другите… Тяхната цел беше същата като тази на Били Рей. Искаха да отмъстят на един и същи човек.
На Валкирия Каин.
Сангуайн си имаше причини да желае убийството на момичето, желание, което го притискаше от деня, в който Безликите преминаха през портала. Намерението му беше да помага максимално на Скарабей да реализира плана си и към момента беше свършил цялата работа, която му бяха възложили. Беше откраднал онова, което трябваше да се открадне и беше освободил Дъск от затвора, прекопавайки ход до килията му. Сега Дъск формираше своя армия, Сангуайн правеше същото. Тоест координираше реализацията на плана на Скарабей и помагаше всячески. Трябваше да признае, че планът е добър. Ако всичко минеше както трябва, щяха да унищожат враговете си, да задоволят жаждата си за кръв и да променят разположението на силите в света.
Е, планът си имаше и слабости. Сред тях беше Вориен Скейпгрейс, който, доколкото Сангуайн вече беше схванал, изобщо не беше великият убиец, за който се представяше. Присъствието на Скейпгрейс обаче беше малко или много по вина на самия Били Рей — той го беше намерил и поканил — и сега отново Били Рей носеше отговорността да се отърве от досадника.