Рубинения кръг [bg]

Явно не й беше за пръв път. Преливайки от магия, редом с мен Нина беше като факел на духа и аз бях удивен от голямото количество магия, което използваше. И макар да не можеше да се сравни с мощния прилив, необходим да се върне някой от мъртвите или към първоначалната му същност, след като е бил стригой, все пак се изразходваше невероятно много енергия, при това за продължително време. Неохотно призовах част от моята магия — много по-малко, отколкото тя използваше — и с нейната сила замахнах с тоягата към чудовището. Този път върху каменното туловище се появи пукнатина.

— По-силно, по-силно! — кресна Нина.

— Не е нужно — отвърнах. — Успях да го раня, при това без толкова много магия. Просто ще отнеме повече време.

— Нямаме време!

Не разбрах какво има предвид, докато най-сетне съвместните ни усилия не се увенчаха с успех и вулканичното чудовище не се разпиля на пепел в краката ни. Нина се втурна в пещерата. След като създанието бе унищожено, тя, изглежда, си бе възвърнала контрола над съня. Пейзажът около нас се промени и ние внезапно се оказахме в бялата къща в Уисконсин. Едва успях да зърна Олив в тъмния ъгъл на гостната, тялото й отново бе загърнато в широките гънки на пелерината.

— Олив! — извика Нина. — Къде си? Покажи се! — В нея се надигна нов изблик на магия и стаята започна да трепти. Донякъде усещах какво правеше тя и бях поразен. Нина се опитваше да застави съня да покаже истинското място, където се намираше Олив — нещо, което дори не знаех, че е възможно.

Но силуетът на Олив чезнеше пред очите ни.

— Съжалявам, Нина. Моля те — престани да се опитваш да ме намериш. Така е по-добре.

— Олив!

Но беше твърде късно. Олив се стопи и стаята спря да трепти. Застина и се превърна в обикновена гостна, каквито можеш да видиш в къщите в провинцията, но нямаше никакви следи, които биха могли да ни подскажат местонахождението на Олив. Сразена, Нина се свлече в едно плетено кресло от ракита и не сдържа сълзите си.

— Тя се събуди. Така става всеки път. Изпречва пред мен някакво препятствие, с което да се боря, разсейва ме и не ми дава възможност да управлявам съня, за да ми покаже къде е тя. Когато най-сетне се справя с поредното препятствие, тя успява да се събуди и да избяга от съня. — Нина ми хвърли обвиняващ поглед. — Ако я бяхме победили по-бързо, тя нямаше да има време да се събуди! Трябваше да използваш много повече магия, за да унищожиш онова чудовище!

Нина, макар и видимо разстроена, изглеждаше почти нормална и психически здрава тук, в света на сънищата. Ала като се замислих за онзи ден, когато я видях, осъзнах, че истинската й същност в реалния свят е нещо съвсем различно.

— Не мисля, че това е добра идея — изрекох бавно. — Смятам, че използването на духа в такова огромно количество след време ще има, хм, пагубен ефект върху теб.