Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е твърде опасно — опитах се да я разубедя.
— Не ми пука — настоя тя упорито. — Аз ще продължа да се опитвам да я намеря, независимо дали ще ми помогнеш, или не. Олив е всичко за мен.
А Сидни е всичко за мен, помислих си. Отчаяно се опитвах да намеря начин да заглуша чувството за вина, което изпитвах, задето приемам помощта на Нина. Тя каза, че ще продължи отново и отново да търси Олив, нали? Ами… ако й помогна да открие сестра си, това ще я накара да престане и в резултат Нина ще използва по-малко от магията на духа. А това беше нещо добро… нали така?
Поех дълбоко дъх и я погледнах право в очите.
— Ако опитаме това отново… остави ме аз да контролирам по-голямата част от духа.
— Но ние и двамата…
— И двамата ще използваме магията — прекъснах я. — Но ще го направим само веднъж — а не всеки ден. Ако само веднъж поема по-голямата тежест на духа, това няма да ми навреди твърде много. Ти само ще ме подкрепяш, при това съвсем малко. Но това е всичко. Не бива да продължаваш да се изтезаваш по този начин.
Тя отново протегна ръка към мен, но побърза да я отдръпне, макар че изражението й се смекчи.
— Аз не съм ти безразлична, нали? Знаех си. Въпреки че си женен…
— Нина — заявих твърдо. — Не е така. Аз държа на теб и съм загрижен за теб, но обичам Сидни. Ако ще работим заедно, ще стане по моя начин.
За момент очите й се замрежиха, сетне тя неохотно кимна.
— Добре, нека бъде по твоя начин — примири се тя. — Аз наистина ще ти помогна.
— Разчитам на това — признах си. — Но се надявам да постигнеш желаната цел, като използваш колкото може по-малко от духа.
Тя кимна покорно, а после лицето й светна от любопитство.
— Добре… но сигурен ли си, че не се тревожиш какво ще стане с твоя разсъдък в цялото това начинание?
Поколебах се. Ако Сидни беше тук, тя непременно щеше да ми заяви, че този план е пълна глупост и аз лекомислено използвам духа, без да е нужно, навярно нанасяйки си огромна вреда. Но нямаше начин да изоставя Нина в плен на това безумие, особено след като с Олив наистина ставаше нещо лошо. А и в никакъв случай не исках да изпусна шанса да се измъкна в широкия свят, за да помогна на Сидни и Джил. Оставаше само да се надявам, че това, което казах по-рано на Нина — че еднократното използване на толкова силна магия няма да е фатално за мен — ще се окаже истина. Успях да изстискам една скована усмивка.
— Хей, все още нямам никакви признаци на лудост — уверих я. — Сигурен съм, че всичко с мен ще е наред.
Аз също — прошепна леля Татяна. — Аз също съм сигурна, че всичко с теб ще е наред.
Глава 6
Сидни
Нямахме представа какво означаваше тази тухла от пясъчник. Не открихме магия в нея, нито някакъв знак, който да ни подскаже каква е ролята й в тази мистерия. Бяхме сигурни само, че трябва много бързо да стигнем до Озарк или поне до щата Мисури. Госпожа Теруилиджър уреди с компанията за коли под наем да удължат срока за ползване на колата и предложи да се отправим към Сейнт Луис, където да обмислим плана за действие. Внезапно стомахът ми се сви на топка.
— Само не там — побързах да се възпротивя. — В Сейнт Луис алхимиците имат оперативен център. Не преживях всички онези изпитания, за да попадна отново в ръцете им.
Еди замислено повдигна вежди.
— Ами ако това е част от плана им? Може ли този лов на боклук2 да е част от замисъла на алхимиците да те подмамят и да няма нищо с Джил?
Този отрезвяващ извод стана още по-обезпокоителен, след като госпожа Теруилиджър сподели предположението си:
— Или пък ако се окаже, че всичко е свързано с Джил? В края на краищата имаме кичур от коса, който със сигурност прилича на косата на Джил. Възможно ли е алхимиците да са я отвлекли, за да ти заложат капан, Сидни?
За миг се замислих дали бе възможно. Джил е била отвлечена точно когато с Ейдриън успяхме да избягаме и да намерим убежище в кралския двор. Алхимиците бяха сред малцината, на които бе известно къде се укрива Джил, така че лесно можеха да изпратят някого при нея. Обмислих тази вероятност и я анализирах от гледна точка на логиката на алхимиците. Накрая поклатих глава.
— Не мисля — казах. — Те може и да разполагат със средства за осъществяването на такъв план, но нямат мотив. Алхимиците са виновни за много деяния, но не искат мороите да воюват помежду си — което може да се случи, ако умре кралска принцеса, от чийто живот зависи кой ще остане на трона. Освен това не мога да си представя, че алхимиците ще прибягват до човешка магия, дори и за да се доберат до мен. Това противоречи на всичките им вярвания и принципи.
2
Американска игра, при която участниците трябва за определено време да намерят предмети по списък, без да ги купуват. — Б.пр.